Анализ на качеството на атмосферния въздух и здравния статус на населението в град Габрово през 2015 година

КАЧЕСТВО НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Община Габрово е включена в утвърден от Министъра на околната среда и водите годишен график на мобилна станция Русе през 2016 година. Тази станция измерва нивата на озон (O₃), серен диоксид (SO₂), азотен диоксид (NO₂), въглероден оксид (CO) и фини прахови частици с размер под 10µm (ФПЧ₁₀) във въздуха.

Според изискванията на нормативната база по околна среда продължителността на измерването е 51 денонощия, разпределени равномерно по две седмици през всеки сезон.

В гр. Габрово контролът на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, се осъществява в стационарния пункт за мониторинг „Община Габрово“, пл. Възраждане №3. Данните за качеството на атмосферния въздух са на база обобщените резултати от измерванията от мобилната автоматична станция на ИАОС.

Таблица 1. Пределно допустими концентрации според Наредба №12/2010 година

Показател	Вид на нормата	Стойност
Серен диоксид SO₂	средночасова	350 µm/mᶟ
Серен диоксид SO₂	средноденонощна	125 µm/mᶟ
Азотен диоксид NO₂	средночасова	200 µm/mᶟ
Азотен диоксид NO₂	средногодишна	40 µm/mᶟ
Въглероден оксид CO	максимална осемчасова средна стойност	10 µm/mᶟ
Озон O₃	средночасова	180 µm/mᶟ
Озон O₃	максимална осемчасова средна стойност	120 µm/mᶟ
ФПЧ₁₀	средноденонощна	50 µm/mᶟ
ФПЧ₁₀	средногодишна	40 µm/mᶟ

 

Влияние върху качеството на атмосферния въздух оказват редица фактори:

1. Физико-химичните свойства на съответния замърсител в съчетание с климатичните условия през годишните сезони допринасят за задържането им в приземните слоеве и допълнителното образуване на различни други химични съединения.
2. Транспорт – Интензивността на автомобилния транспорт нараства непрекъснато и това води до задръствания в пиковите часове. При определени климатични условия вредните емисии се задържат в приземните слоеве на въздуха.
3. Строителни и ремонтни дейности

Анализ на резултатите

Азотен диоксид NO₂

Извършени са общо 1241 анализа.

Не са измерени средночасови и средногодишни концентрации, превишаващи пределно допустимите. Средночасовите концентрации са в интервала от 1 до 93 µm/mᶟ, а средногодишната е 16,3 µm/mᶟ( при 14,1 µm/mᶟ за 2015 година ) –малко по висока в сравнение с предходната година, но значително под нормата за опазване на човешкото здраве.

Серен диоксид SO₂

Извършени са общо 1241 анализа.

Не са измерени концентрации над пределно допустимите норми. Средночасовите концентрации са в интервала от 3 до 45 µm/mᶟ, а средноденонощните от 3,6 до 18,2 µm/mᶟ. Измерените максимални стойности на средночасовите концентрации през 2015 г. са до 177 µm/mᶟ, а средноденонощните до 45,5 µm/mᶟ

Озон O₃

Извършени са общо 1236 анализа.

Средночасовите концентрации са от 1 до 189 µm/mᶟ и са в границите на нормата, но по-ниски от измерените през 2015 г.(126 µm/mᶟ )

Въглероден оксид CO

Извършени са общо 1043 анализа.

Средночасовите концентрации са от 0,1  до 4,1 mg/mᶟ са в границите на нормата, но по-високи от измерените през 2015 г.(3,7 mg/mᶟ ). Не е установена максимална осемчасова средна стойност над пределно допустимите норми.

Финни прахови частици с размер под 10 микрона (ФПЧ₁₀)

Средногодишната концентрация е под прага на пределно допустимите количества – 28,7 µm/mᶟ, и е по-висока в сравнение с тази за 2015 година -  20,0 µm/mᶟ

 

Извод:

• от направеният анализ на нивата на измерените показатели за качеството на атмосферния въздух се вижда, че по показатели серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон няма регистрирани превишения на нормите за опазване на човешкото здраве според Наредба №12 от 15 юли 2010 година.
• По показатели серен диоксид, азотен диоксид и озон измерените максимални средночасови стойности са по-ниски от тези за 2015 г.
• По показатели въглероден оксид, максималната средночасова стойност е по-висока от тези за 2015 г.
• По показател финни прахови частици с размер под 10 микрона са установени превишения на средноденонощните стойности, като относителният дял и измеренитестойности на нестандартните проби са по-високи спрямо предходните години. Средногодишната концентрация е под прага на пределно допустимите количества

 

ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Броят на регистрираните заболявания на дихателната система в град Габрово през 2016 година е на база информацията, подадена в РЗОК от общопрактикуващите лекари и специалисти. Данните са представени на 100 000 население по възрастови групи „0-17“ и „над 18“

Анализ на резултатите:

Честотата на регистрираните заболявания на дихателната система в град Габрово през 2015 г. е 181 ‰, при  321 ‰ за 2014 г. и  276 ‰ за 2013 г.

Изводи:

1. Абсолютният брой и честотата на регистрираните болести на дихателната система през 2016 година са съизмереми с тези регистрирани през 2015 г. и са намалели в сравнение с регистрираните през 2014 години.
2. Честотата на регистрираните болести на дихателната система при децата е много по-голяма от тази при възрастните. Преобладават острите инфекции на горните дихателни пътища, причина за които са главно вируси, а допълнителната бактериална инфекция допринася за удължаване продължителността на заболяването и появата на усложнения. Заболеваемостта е по –висока през студените месеци от годината и сред децата отглеждани в колективи.
3. През 2016 година отново най-висок е относителният дял на острите инфекции на горните дихателни пътища.

Препоръки за намаляване имисионните нива на замърсителите, с цел ограничаване на тяхното вредно въздействие върху здравето на населението

1. Механично почистване и измиване на уличната мрежа.
2. Организиране и регулиране на уличното движение.
3. Контрол при изпълнението на строително-ремонтни дейности.
4. Повишаване на енергийната ефективност на жилищните и обществени сгради.
5. Извършване на периодичен контрол на газовите емисии, излъчвани от градския транспорт.
6. Насърчаване на озеленителните и залесителни мероприятия.