1. Представете се – Казвам се Даниел Ненов на 21 години родом от Габрово.
2. Вие получихте отличието „Доброволец на годината – Габрово`21“ за дейността Ви по организирането и реализирането на акция за настаняването в жилище на възрастен мъж без дом в Габрово. Разкажете повече за инициативата?
Инициативата далеч не беше случайна. В края на декември 2020 г. трябваше да напусна организацията, за която работех по това време, и знаех, че искам да заснема документален филм за живота на хора в затруднено финансово и здравословно състояние. Имах за цел да прекарам колкото се може по дълго време, документирайки живота на трима габровци – Сергей - уличен музикант, Николай - мъж в тежко здравословно състояние от ромски произход, без документи за самоличност, и Цвятко, който се появи на малко по-късен етап. Спомням си много добре как докато карах колата си, по радиото течеше новинарски ропортаж как Илън Мъск се кани да изпрати хора на Марс до 2050 година и се запитах дали това е нормално. Нормално ли е да има хора, които мизерстват на Земята, а той да има планове да изпраща хора в космоса. Както се казва в една поговорка, преди да гледаш другите, първо виж себе си, та в този контекст преди да пращаш хора на Марс, първо оправи тези на Земята. Няма да влизам в детайли, все пак човекът е всеобщ гений, но тогава негативните емоции преобладаваха в съзнанието ми.
3. Реализирането на такава инициатива изисква ресурси – време, труд, усилия, но въпреки това Вие успяхте. Какво Ви мотивира?
Както споменах по-горе, това беше нещо планувано, случаят с Цвятко стана на малко по-късен етап. Заваля първи сняг в Габрово и минавайки покрай центъра ежедневно, снимайки уличния музикант, нямаше как да не забележа и Цвятко. Почувствах се много гадно, отвратително, ръцете ми замръзваха от студ, а клетият човек даже успяваше да заспи. Същата вечер не успях да заспя, бях на гости и през разсъница вперих очи в прозореца. Беше натрупало сняг. Какво ли прави Цвятко сега, бяха първите ми мисли. Последваха огорчителни мисли - колко неблагодарни сме всички, че имаме покрив над главата си. На следващия ден отидох да си поговоря с Цвятко, да го попитам дали има нужда от нещо. Беше малко скептично настроен в началото, но след като му споделих някои лични неща от моя живот, успя да ми се довери. Сподели ми, че му трябва зимно яке и вълени ръкавици. Отидох до един магазин за втора употреба, споделих за какво се оглеждам и жената на касата любезно ми помогна да се сдобия с това, което ми трябваше. Отидох обратно при Цвятко и бях шокиран, че не хареса палтото, което му взех. Сподели, че е много тежко и ще му е трудно да го носи, но това беше нормално, като се има предвид, че целият багаж, който носиу е на раменете и в десетките джобове, изпъкнали от няколко блузи и якета, натъпкани едно в друго. Дори и не ми мина през ума, че трябва да се оглеждам за нещо леко... Вълнените ръкавици обаче му харесаха и с удоволствие си ги сложи. И така нашите срещи зачестиха. Дори му споделих, че снимам документален филм и ако иска да сподели нещо, ще се радвам да запечатам мнението и въпросите му. Но той доста бурно отказа, споделяйки, че много хора му мислят злото в Габрово и не му се нрави да се показва – току-виж още врагове да излязат. В един подобен ден успях да напрявя няколко снимки, докато спи на пейката на центъра. Исках да му помогна и единственото нещо, което ми идваше на акъла в този момент беше да публикувам кратък пост със запитване дали някой разполага с малка стая или гараж за Цвятко, колкото да изкара зимата, не повече. За мое голямо удивление доста хора реагираха на публикацията с желание да помогнат с каквото могат. В началото не знаех как да реагирам и дали мога да организирам настаняването на Цвятко някъде, но някак от самосебе си нещата потръгнаха. Успях да намеря квартира по нуждите на човека и за щастие хората от агенцията бяха повече от любезни и добри да помогнат. След споделяне на Цвятко за квартирата, той категорично отказа, сподели, че мястото не е близко да църквата на центъра, откъдето получава безплатно храна. Седмици по късно, една вечер ми се обади, за да ми каже, че е постъпил в болница и след като излезе, не иска да остане навън. Така със съдействието на агенция „Гарант“ упяхме да организираме събитие “Нов дом за Цвятко“. Много хора, майки и деца се явиха на площада и щедро оставяха средства за Цвятко. Имах чувството, че цяло Габрово се е стекло на помощ и за 7 часа успяхме да съберем около 1500 лева и да подсигурим дом на Цвятко за поне 3 месеца напред. В последствие даже настанихме още един бездомен човек в съседната стая във въпросната квартира.
4. Какво Ви дава доброволчеството?
Доброволчеството от това естество ти дава възможност да направиш нещо добро, както и да опознаеш съдбата и положението на хора, които не би срещнал и опознал в други обстоятелства.
5. Кой е най-ценният за Вас урок от доброволчеството?
Най-ценният урок, който научих е, че можеш да помогнеш и без наличието на финансови средства. По това време бях безработен и почти без пари. Важното е, че поех инициативата и от там нещата потръгнаха. Без съдействието на хората това нямаше да е възможно.
6. Какво е Вашето послание към габровци?
Да си дадем възможността да направим нещо добро. Задружно всички, всеки колкото има, но от сърце. Габровци помогнаха на свой съгражданин да има дом!