Сградата на Националната Априловска гимназия е дело на Уста Генчо Кънчев. Основният й камък се полага през 1851 година, а през 1873 година бива окончателно завършена. През 1979 година е обявена е за паметник на културата от национално значение.
Градската часовникова кула
Намира се на площад “1 май 1876”, висока е 27,70 м. Образец на българската възрожденска архитектура и датира от 1835 година. Механизмът на часовника е изработен от габровския занаятчия Иван Сахатчията, камбаната му е внос от Виена. Циферблатът и стрелките са монтирани едва след Освобождението от турско робство през 1878 година.
Църквата “Успение Богородично”
Църквата “Успение Богородично” е шедьовър на българската възрожденска църковна архитектура. Разположена е в централната част на града. Построена е през 1865 година от големия възрожденски майстор Уста Генчо Кънев. Осветена е на 26 октомври 1866 година. През 1872 година в нея е ръкоположен за търновски митрополит Иларион Макариополски. Църквата представлява трикорабна базилика, с два купола и две редици от по четири колони.Майсторът е автор и на декоративната украса на църквата, състояща се от каменни релефи с растителни и животински мотиви. Иконостасът е изработен от липово дърво само за 3 години /1882 – 1885/ и е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба. Обявена е за паметник на културата от национално значение през 1976 година. В градинката до църквата се намира параклисът на Света Петка Габровска – духовната покровителка на града.
Църквата “Свети Йоан Предтеча”
Църквата “Свети Йоан Предтеча” се издига в централната градска част. Забележителна е със своя дърворезбован иконостас, изработен от майстор Георги Резбар през 1814 година. В двора на църквата се намира гробът на големия български революционер Тодор Каблешков.
Катедралната църква “Света Троица”
Катедралната църква “Света Троица” се намира на една от най-оживената търговска улица в Габрово. Тя е внушителна като композиция, интересна както в архитектурно отношение, така и с художественото си оформление. Изградена е големия възрожденски майстор Уста Генчо Новаков. Осветена е на 5 ноември 1889 година от търновския митрополит Климент.
Соколски манастир
Соколският манастир е паметник на културата от национално значение. Разположен на 15 км. югоизточно от Габрово и на 4 км. от ЕМО “Етър”. Манастирът е основан от архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна независимост като архиепископ Йосиф Соколски. През 1834 година до входа на близката пещера Сокола и на мястото на построената през 1833 година малка дървена църквица, със средства и помощ на селяните от близките села е издигнат голям храм. Той е забележително творение на църковната възрожденска архитектура и иконопис. През Възраждането Соколският манастир основава килийно училище. В годините на робство светата обител подслонява Апостола Васил Левски и четата на Капитан дядо Никола. 220 въстаника, начело с Цанко Дюстабанов тръгват от тук към безсмъртието си. През Руско-турската Освободителна война (1877-1878 г.) манастирът е превърнат в лазарет. В двора на манастира, потънал в цветя и зеленина, се издига красива белокаменна чешма с осем чучура, построена през 1868 година от майстор Колю Фичето.
Габрово – град на стоте паметника
Паметник на Рачо Ковача
Габровци са поставили статуята на Рачо Ковача върху канара в река Янтра, за да се пести жилищна площ и за да не се харчат пари за цветя на паметника. Рачо Ковача е основателят на Габрово, от неговата наковалня е тръгнал поминъкът на селището, той дава облика му на занаятчийско поселище.
Според легендата от габъровото дърво над работилницата му е дошло името на града.
Според легендата от габъровото дърво над работилницата му е дошло името на града.
Паметник на Васил Априлов
Паметникът на Васил Априлов, допринесъл за откриването на първото българско светско училище през 1835 година, се намира пред Националната Априловска гимназия. Открит е през 1935 година. Негов автор е Кирил Тодоров, завършил Кралската академия за изящни изкуства в Рим.
Паметник на Чардафон
Паметникът на Чардафон е свидетелство за метаморфозата на руски богатир в български юнак чрез смяна на главата на героя и надписа на паметника. Накратко историята на паметника е следната: през тоталитарно време габровци решават да отдадат почит на съгражданина си Продан Тишков – Чардафон, герой от Съединението на България през 1885 г., като му издигат паметник, достоен за пълководец. Когато конната му статуя вече е завършена от скулптора Илия Илиев, настава грандиозен скандал. Оказва се, че на кон могат да бъдат представяни само царски особи. За да не стане зян готовата скулптура, габровци набързо сменят главата на Чардафон с глава на руски воин и посвещават паметника на “братушките”. С идването на демокрацията скулптурата си възвръща предишната глава и първоначалната идентичност.
Паметник на българския композитор Емануил Манолов
Намира се пред Дома на културата, именуван на него.
Паметник на Цанко Дюстабанов
Добрата стара каменна мецана
Намира се в градинката до Театъра.
Сътворена е през 1961 година.
Параход в гората
Габровци твърдят, че сградата с форма на параход е построена върху гористия хълм, за да не може да потъне. Параходът се свързва с името на Пенчо Семов – виден български индустриалец, председател на управителните съвети на 18 фабрики, основател на 3 банки и застрахователни компании, един от създателите на Българското търговско параходно дружество, акционер в Суецкия канал, най-големия дарител в Габрово след Васил Априлов. “Варненци погодили номер на габровския фабрикант Пенчо Семов и го отстранили от председателството на Българското търговско параходно дружество. Той се засмял и се заканил да построи такъв параход, който ще надживее техните “корита””. И много скоро построил огромна триетажна вила. Четвъртият етаж оформил като кораб от стоманобетон: палуби с перила, кръгли прозорчета, комини и нос, устремен към Киселчова могила. По настоящем Параходът в гората е Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести.
Паметник на Капитан дядо Никола - открит на 1 август 1884 година, намира се на Шиваровия мост
Пластична композиция с надпис “Габрово” - намира се на входа на Габрово откъм Севлиево.
Паметник на Ран Босилек
Габрово – град на мостове
Ансамбъла Баев мост
Това са построените в непосредствена близост стар и нов Баев мост. Ансамбълът Баев мост прославя участието на габровци в Априлското въстание през 1876 г. и приноса им за светското новобългарско образование от 1835 г. Скулптурните композиции “Априлци” и “Наука”, както и фигурата на “Ранения въстаник”, са дело на творческия колектив: проф. Илия Илиев, Димитър Димитров, Борис Гондов. Старият Баев мост, изграден от дялан камък, е сред рядко срещащите се от този вид, разположени в градска среда. Този тип мостове са обикновено по шосетата.
Построен от майстор Минчо Стоянов през 1855 г., Баевият мост принадлежи към шедьоврите на българската национална архитектура. Обявен за паметник на културата, мостът е реставриран през 1968 г. и предназначен оттогава само за пешеходци. Новият Баев мост датира от 1967 г. и поема автомобилния поток.
Мост “Игото”
Този мост представя скулптурна композиция от 4 фигури – творби на великия български скулптор Любомир Далчев от 1936 г.: фигурата на Рачо Ковача, основателят на Габрово, фигурата на ревящ лъв, символ на разбунтувалия се срещу робството възроден български дух; фигурата на окованата във вериги майка България и фигурата на българина, успял да разкъса оковите с цената на върховно усилие.
Мост на занаятите
Построен е през 1963 година. В четирите края на моста са представени типични за Габрово занаяти чрез скулптурните композиции “Текстилци”, “Кожари”, “Грънчари” и “Строители”, сътворени през 1965 година.
Мост зад Театъра
Построен е над мястото, където река Синкевица се влива в река Янтра. Високо на колоните му от бял врачански камък, са кацнали четири лъва. Всеки от тях държи по един от символите на града. Знакът на водата със задвижваното от нея водно колело е дублиран, за да бъдат равно почетени двете реки. Другите два символа са наковалнята на Рачо Ковача и книгата, указваща Габрово като люлка на българското образование.
Мост на изкуствата
Величко Минеков е изваял 4 грациозни скулптури от бял камък: Музата на музиката Евтерпа; Актьор с маска в ръка – символ на драматичното изкуство; две Терпсихори, превъплътени в кипри български девойки, играещи ръченица; четвъртата фигура олицетворява плодородието.
Горнокрайския мост
Горнокрайският мост се намира в центъра на града. Името и мястото му бележат някогашния горен край на селището.
Шиваровия мост
Шиваровият мост е построен през 1967 година. Той води към стадион “Христо Ботев” и логично е оформен като мост на спортовете.