14 октомври 2020, 11:21
- Аз съм - Благодарен оптимист.
- Трудно е да - Бъдеш който и да е човек, ако искаш да си човек. Това е денонощен труд и посвещение.
- Хората ме познават като - Не знам кой ме познава и като каква ме познават, затова не мога да кажа и какво не знаят за мен. Може би, от познатите ми, малко знаят, че като студентка тренирах алпинизъм, но бях пишман алпинистка. Най-голямото ми постижение е зимно изкачване на връх Мальовица и върховете наоколо в много дълбок сняг и без пътека, а цигулката ми стигна тогава до хижа Мальовица. Вечер изнасях концерти на алпинистите и те се шегуваха, че съм била: „Най-добрата цигуларка сред алпинистите и най-добрата алпинистка сред цигуларите“. Именно на тези зимни тренировки ми измръзнаха ръцете (за щастие не фатално) и дотам беше с алпинизма...
- Приятелите ми са - Интересни, креативни, будни, духовити, добронамерени и самоотвержени.
- Домът ми е - Работна площадка.
- Като дете много обичах - Възрастни хора, а и до днес. Имахме на улицата Тимурова команда и всеки помагаше с каквото може. Обичах също парковете и горите на Габрово и игрите в тях и най-вече Музикалната школа в Летния театър, където откривахме чудния свят на изкуството. Обичах да чета и свиря, но не обичах да ходя на училище.
- Вкусът, който ме връща към детството, е - Вкус на шоколад, защото беше такава рядкост по магазините и беше празник, когато все пак някога го получавахме.
- Като пътувам - Обичам да се любувам на гледките през прозореца, на природата или да чета.
- Често сънувам - Най-различни неща. Дори някои творчески идеи ми идват на сън.
- Ядосвам се, когато - Времето не ми стига и особено, когато това е по моя вина.
- Най-големият ми страх е - Да ме е страх.
- Мечтая - Не мечтая. Делова съм и гледам какво може да се направи за един по-добър свят, а не пасивно да мечтая за него.
- Вярвам - В Доброто.
- Думата, която искам да чувам за себе си е - Предпочитам да не съм център на внимание. Каквото и да кажат за мен хората, най-строгият съдник на себе си съм самата аз, така че е все едно. А от похвалите няма полза.
- Въпросът, на който все още не съм си отговорила, е... Защо човек не учи уроците на историята?
- Моето изречение с думата „ако“ - Ако не се бях родила в Габрово, най-вероятно нямаше да съм музикант и щях да пропусна живота си, защото музиката е за мен най-ценното му приобретение.
- Моето изречение с думата „ще“ - Който умее да осмива, но и да поправя собствените си недостатъци ще пребъде! Габровци вече 160 години го доказват.
- Любимият ми габровски анекдот е - Може би най-краткият габровски анекдот: „Как си? – Нямам.“ И аз като габровка съм скъперник, но не на пари, а на време.
- Габрово ли? Ами то e - Сърцето на България - неин пулс и усмивка.
- На габровци днес бих казала - Да продължават да са пестеливи на думи и щедри на дела, духовити и упорити!