"Да бъде тяхната памет вечна и неистрита от сърдцата на християнския род, и особено на българския народ", заръчва даскал Петко от Жеравна
Светският празник за прослава на паметта и делото на Св. Св. Кирил и Методий бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества на 11 май - денят, в който църквата почита светите равноапостоли.
В Националния музей на образованието се съхранява оригинален документ - реч за Кирил и Методий, написана и произнесена на 11 май 1866 г. в с. Жеравна от учителя Петко Димитров. Речта (8 ръкописни страници) е израз на преклонението и отношението на тогавашното общество към Светите братя и тяхното дело. В словото на даскал Петко има тържествен момент, биографични данни и оценка за труда на първоучителите:
„Любезни съотечественици,
благочестиви християни,
Ето че дойде пак тържественият ден на благодарност към нашите отци и учители!
Ето че дочакахме и таз година празникът, който е свещен за нас, тоест за всичките братя българи и цялото славянско племе. Свещен е наистина и тържествен за всички ни, защото в него се славослови блажената памет за тези, които са просветили нашия и целия славянски народ, дали са ни учението Христово на наш език. Говоря за тези, които са измислили нашата азбука и превели на наш език свещеното писание (б. а. Библията). С една реч, говоря за тези, които са положили първия камък, първата основа на Христовата църква в България. А заедно с него и началото на писмеността, на книжовното учение и просвещение...
Тези хора са претърпяли заради делото си различни гонения до смъртта.
Ето, това е подвигът и заслугите на тези наши свети отци и равноапостоли Кирил и Методий. Да бъде тяхната памет вечна и неистрита от сърдцата на християнския род, и особено на българския народ. Дай Боже да се сподобим с въздвижението на потъпканото наше духовенство, което да продължи примерът на тяхната святост, на техния неуморим труд за утвърждаване на евангелското учение. Дай Боже, и ние да видим един ден такива пастири и учители, които с любовта си към народа и отечеството, още и с предаността си към престола на негово императорско величество султан Абдул Азис и да останат добър пример за всички тия синове на отечеството! Амин“
В речта си учителят подробно разказва за произхода на Кирил и Методий, за техните лични качества, за Великоморавската мисия и техните "сътрудници" Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий.
Сведения за отбелязване на 11 май намираме и във възрожденската книжнина и периодичен печат. На страниците на "Цариградски вестник" от 26 април 1858 г. се съобщава, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват Св. Св. Кирил и Методий вместо Деня на Свети Три светители като училищен празник.
През 1859 г. паметта на светите равноапостоли е отбелязана в Габрово. Училищното тържество е организирано от тогавашния учител в Габровското училище Тодор Бурмов. В дописка от 13 юни 1859 г. в “Цариградски вестник” четем:
“Празникът на славянските просветители Кирила и Методия се празнува и в Габрово като един голям празник. На литургията се възпоменуваха имената на благодетелите на училището – Васил Априлова и Палаузовите и се рече молитва за всичките, които се подвизават за образованието на българското юношество...”
През годините празникът, посветен на създателите на българската писменост, постепенно започва да се отбелязва във всички градове и села на България и излиза вън от пределите й сред българските емигранти в Букурещ, Галац, Браила, Скопие, Крайова, Болград, Диарбекир и др.