Две ценности на Регионален исторически музей – Габрово – златна апликация и чуко-брадва са сред експонатите на изложбата „Злато и бронз: метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“ в Националния археологически музей в София.

Златната апликация е от XIII век пр. хр. В изработката й се наблюдава влияние от Микена.

Чуко-брадвата е открита в местността Горнова могила и също като златната апликация е от бронзовата епоха. Габровските експонати са разположени точно до Вълчетрънското златно съкровище.

Изложбата е продължение на представената през май в Музея за история на изкуството във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Това е най-мащабната за страната ни специализирана изложба, представяща културата на бронзовата епоха, с два пъти повече експонати от виенската. Времевите рамки на периода са между 3500 и 1100 г. пр. н.е., когато българските земи имат много контакти със средиземноморски и африкански култури.

 

Освен че е изключително ценен експонат, откриването на златната апликация има интересна история. През май 2000 година диригентът на Габровски камерен оркестър Иван Стоянов, любител-планинар, изкачва връх Голям Кадемлия в Стара планина. Едва ли музикантът е подозирал, че ще стане откривател на културна ценност с такава висока стойност. Древната 23 - каратова златна апликация се подава от снега. Иван Стоянов я взема със себе си, за да я дари по-късно на Регионалния исторически музей в Габрово, отказвайки приемлива за времето си сума, която по-голяма институция му предлага за находката.