Каква е бъдещата роля на инициативата „Европейска столица на културата“ и какви възможности открива тя пред градове като Габрово? Това бе във фокуса на панела„Европейски културни политики и възможности за Габрово“, част от програмата на Лагера за иновации 2026.
Специален гост и лектор в дискусията беше Беатриче Ерико от Fondazione FORMIT, съавтор на изследването на Европейския комитет на регионите, посветено на бъдещето на инициативата „Европейска столица на културата“ след 2033 г.
По време на представянето бяха очертани основните изводи от мащабното европейско проучване, което анализира участието на градове и региони в инициативата през последните десетилетия. Данните показват, че все по-активно място в процеса заемат не само национални столици, но и средни и малки градове, които използват кандидатурите си като инструмент за стратегическо развитие, изграждане на партньорства и дългосрочни културни политики. Според изследването ползите от процеса не се изчерпват със спечелването на титлата. Самата подготовка на кандидатурата създава условия за по-силно сътрудничество между институции, културни организации, университети, бизнес и граждани, като подпомага формулирането на споделена визия за бъдещето на града.
Особен акцент беше поставен върху необходимостта инициативата да се разглежда не като еднократно събитие, а като дългосрочен процес, който оставя трайно наследство. Сред отчетените ефекти са обновяване на градската среда, активиране на местните общности, засилване на културния и творчески сектор, развитие на туризма и укрепване на местната идентичност. В изследването са посочени и предизвикателствата пред местните власти, сред които осигуряването на устойчиво финансиране, поддържането на дългосрочен политически ангажимент и координацията между многобройните заинтересовани страни. Именно затова Европейската комисия насочва вниманието към разработването на стратегии за наследство, които да продължат да носят ползи и след годината на титлата.
Пред участниците в Лагера за иновации беше откроен и примерът на Габрово, който вече работи за изграждането на своята дългосрочна културна визия чрез кандидатурата си за Европейска столица на културата 2032 и чрез новата културна стратегия на града. В този контекст бе подчертано, че най-важният въпрос не е единствено какви събития ще бъдат реализирани, а как подготовката и участието в процеса ще променят културната среда, качеството на живот и усещането на жителите за принадлежност към своя град.
Представеното проучване насочи вниманието към европейски поглед към ролята на културата като двигател за развитие и потвърди, че успехът на подобни инициативи зависи не само от културната програма, а от способността на местните общности да създават устойчиви партньорства и визия за бъдещето.