В рамките на Лагера за иновации Габрово 2026 „Пространството между нас“ се състоя панелна дискусия „Габрово и Европа: културата като двигател на градското развитие“. В нея участваха кметът на Габрово Таня Христова, журналистът, водещ и продуцент Даниел Ненчев, директорът на културен център „Кристо и Жан-Клод“ Маргарита Доровска, директорът на Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ проф. Светла Димитрова и културният мениджър и съосновател на културния център ТАМ във Велико Търново Галин Попов.
Фокусът беше върху конкретните стъпки, които могат да бъдат предприети през следващата година, за да е успешна не само кандидатурата на Габрово и Велико Търново за Европейска столица на културата 2032, но и пътят на културата в двата града след нея.
Кметът Таня Христова заяви, че Габрово и Велико Търново поемат ангажимент да работят отворено и да бъдат ангажирани, така че европейското присъствие в Габрово да се усеща все по-силно, а културата да е негова много силна част. По думите ѝ голямото начинание не се ограничава до една сграда, а обхваща територията между Дома на хумора и сатирата, спортната зала, реката и центъра, градско пространство за малки и големи, в което човекът е в центъра.
Христова пожела наред със сложните процедури да се намира време хората да участват в създаваното и всичко, което предстои, да не е обвързано само с финансови потоци. Според нея целта е Габрово да бъде място, в което не просто е добре да се живее, а което може да се усети със сърцето.
Галин Попов даде пример за конкретна стъпка, направена вече. В рамките на събитията като Реките на града в Габрово екипът на Младежкия център се свързал с него, а впоследствие младежка организация от Велико Търново и габровските млади хора организирали съвместно събитие. „Когато мислим за 2032, трябва да си представим, че културните мениджъри и артистите, които ще участват тогава, сега може би са още студенти и ученици“, подчерта той.
Попов посочи като следваща задача подобряването на връзката между двата града, така че пътуването помежду им да бъде по-бързо, по-комфортно и да стане част от изживяването. Като ценност на региона той откро независимите пространства и малките читалища. По думите му през следващата година двата града трябва да разкажат своята „приказка“ максимално добре, не само за да убедят журито, а и за да върнат хора в града. Като силен аргумент за привличане на нови жители той посочи архитектурата: „Архитектурата е един от най-добрите джокери.“
Проф. Светла Димитрова представи „Етър“ като пример за комплексен туристически продукт, който е повече от музей: с два хотела, резиденции и обучения. Амбицията на музея за следващата година е да създаде и юридически обучителен център в сферата на занаятите. Тя заяви, че разчита на симбиоза с център „Кристо“, така че традиционните умения, материали и цветове да се съчетават със съвременен дизайн и да дават продукти, които хората днес искат да имат в дома си.
„Няма защо да мултиплицираме старите занаяти. Те са се опазили, съществуват. Ние трябва да намерим онези занаяти, които могат да бъдат в полза на днешните хора“, каза проф. Димитрова. Тя добави, че музеят ще работи за всички поколения: „Нашият музей няма да работи само за младите хора. Ние ще работим за всички.“
Маргарита Доровска насочи разговора към младите хора и към нуждата им да принадлежат. По думите ѝ младежите, които растат в Габрово и във Велико Търново, са преди всичко европейци, без комплекса на периферията, познат на предишните поколения. Тя предупреди, че ако младите не бъдат приобщени чрез култура и съвместни преживявания, това може да направи някой друг.
Според нея едно от големите предизвикателства е да не забравяме, че имаме талант, а умението да създаваме с ръцете си, чрез връзката между ум, око, ръка и сърце, ще става все по-ценно. Затова център „Кристо“ е замислен като място на преживяване и среща с изкуството, но и като място за създаване на нови знания и умения и за среща на различни хора.
Кметът Христова допълни, че преди броени седмици в Европейския комитет на регионите се е присъединила като кмет към Харта за междупоколенческата справедливост, която не поставя една възраст над друга, а защитава достойнството и възможностите за всички. „Диалогът, мирът, балансът, съвместното съществуване е човешкото, което няма да открием в изкуствения интелект“, каза тя.
Даниел Ненчев защити тезата, че културата не е украса, а икономически двигател. Като пример той посочи „Пловдив 2019“: по негови данни при инвестирани около 20 млн. в съдържание и инфраструктура в местната икономика са се върнали близо 400 млн. през двете години на реализация на инициативата. Той подчерта и ролята на центровете и фестивалите, които свързват градове, общности и бизнеси, като „Кристо“ и Биеналето на хумора и сатирата.
Ненчев пожела кандидатурата на Габрово и Велико Търново да бъде успешна, за да може центърът на България да бъде „гравитационно поле“ и магнит за интереса на хора от цял свят.
В обобщението на дискусията беше изтъкнато, че Габрово има необходимото, за да бъде Европейска столица на културата, като стълбовете за изграждане на връзки са налице, подкрепата на Велико Търново е част от концепцията, а набелязаното е добро начало. В следващите два дни работната група по темата за културата ще продължи работата по конкретни предложения.