Изложбата „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ с куратор Снежана Кръстева ще бъде открита тази събота – 21 март, от 17:00 часа в Дома на хумора и сатирата. Тя ще може да бъде видяна до 30 юни 2026 г.
Експозицията включва нови художествени произведения – от публични прояви и видео до интерактивни инсталации и работилници, създадени под формата на международна лаборатория към 26-ото издание на габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството. В нея участват Войн де Войн, Невена Екимова, Армандо Луляй, Иван Мудов, Мария Налбантова, Бехзад Х. Нури, Боряна Петкова, Антони Райжеков, Лекси Фльор и Лука Цветкович. По време на откриването Армандо Луляй ще подписва и раздава специални постери от своята работа „Най-дълбокият звук“, а от 17:30 часа Боряна Петкова ще представи форма́та „Усмихни се!“, който впоследствие ще стане част от едноименната и́ инсталация.
Терминът „брифтопия“ (Brieftopia) е неологизъм, съчетаващ brief (краткотраен) и utopia (утопия). Въведен е от иранския артист и изследовател Бехзад Х. Нури – участник в изложбата и съкуратор на следващото габровско биенале заедно със Снежана Кръстева. Както пише Нури, това е „кратък миг, в който изкуството се преплита с „практиките на въображение“, превръщайки самата възможност за осезаеми бъдещи сценарии във временно убежище и ориентир в ежедневието ни.“
Посетителите ще бъдат посрещнати от творбата на Иван Мудов „Брифтопка“, в която местен логопед се опитва да прочете кураторския текст „по габровски“. Жестът преобръща обичайната практика да се търси „корекция“ на акцент, а предлага съзнателно вписване в локалните специфики на говора. Така „топката“ е подхвърлена обратно и към куратора, чийто увод и концепция на „Брифтопия“ стават по-разбираеми за публиката.
Езикът и речта са в центъра и на интерактивната звукова инсталация „Полит-Понг“ на Антони Райжеков и Мария Налбантова. Тя предлага „брифтопийско“ преживяване, в което игра на пинг-понг задейства звуци при всеки удар, съставени от фрагменти на реч: възклицания, въздишки и нечленоразделни звуци на неудобство, извлечени от обработени интервюта с ключови фигури от българския политически и обществен живот след 1989 г.
В интерактивната инсталация „Шумов праг“ Невена Екимова създава среда за изследване на информационния „климат“ – устройство, което регистрира моментни състояния на мислене и колебания между сигнал и шум, както и между критическа позиция и игра. В инсталацията „Чествания 2029“ Лука Цветкович „реконструира“ откриването на габровското биенале през 2029 г. и кани участниците да си „спомнят“ въображаеми бъдещи състояния на света, преплетени с лични възприятия за любов, семейство, успех и загуба – поставяйки въпроса дали мисълта за бъдещето е по-скоро практика на паметта, отколкото на предсказанието.
Инсталацията „Усмихни се!“ на Боряна Петкова утвърждава смеха като инструмент на съпротива, при който женският смях – кратък, сподавен, неконтролируем – се използва като акустичен материал за разкриване на моралния и социалния контрол, упражняван върху тялото. Видеото „Мразя войната и войната ме мрази“ на Лекси Фльор съпоставя фрагменти от нейната визуална комуникация с приятелката и́ в Украйна. Те проследяват променящи се емоционални състояния с комичен ефект на фона на тихи, привидно идилични пейзажи, в които протичат военни действия. Работилницата на Войн де Войн „Как да се организираме във времена на хаос?“ е насочена към практически упражнения за развиване на умения, които помагат да възстановим ориентацията и способността си за действие в условия на нестабилност.
Творецът Бехзад Хосрави Нури се вдъхновява от уникалните колажи в музейната колекция на иранския карикатурист Камбиз Дерамбакш, както и от детските си спомени за анимациите на Доньо Донев по иранската национална телевизия. Той ще представи новия си филм „Трима и повече глупаци“, заснет в Дома на хумора. Филмът е разказан от автора като писмо до негов ирански колега, който ще го „получи“ посмъртно, като препраща към специфичното брифтопийно усещане, което човек е изпитвал при получаването на писма в условията на политическа изолация.
Армандо Луляй представя част от дългогодишния си проект „Най-дълбокият звук“ като серия от 228 фотографии, които провокативно показват света не като система, управлявана от власт и икономика, а като цялост без граници и нации – такъв, какъвто изглежда от космоса. Както отбелязва художникът: „изкуството винаги се е стремило да имитира тази възможност, макар и само за кратко и в миниатюра.“
„Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“ е първата стъпка към 26-ото издание на габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството. Проектът цели да затвърди ролята на Габрово като активен център за съвременно изкуство и чуждестранен културен обмен. В рамките на лабораторията са планирани поредица от събития, кураторски турове и авторска работилница, както и двудневен международен симпозиум на 23 и 24 май 2026 г. с участието на изтъкнати лектори, сред които философът Борис Буден, политологът Франсиско Карбало, както и художниците, писатели и изследователи Магнус Бартос, Едгар Шмиц, Снежанка Михайлова и други. Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Националния план за възстановяване и устойчивост по процедурата „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, инвестиция „Развитие на културните и творческите сектори“, компонент „Социално включване“.
Брифтопията функционира като критически работен метод и изследователски подход, който използва свободата във съвременното изкуство, за да се противопостави на „бавното отменяне на бъдещето“, както го нарича английският философ и музикален критик Марк Фишер. Брифтопията се разгръща между надеждата и безнадеждността – като форма на безнадеждна позитивност, на настоятелност без илюзии. „Не става въпрос да вярваме, че нещата ще се оправят, а да не се отказваме от въображението си за бъдещето, даже след като вярата се е изчерпала“, казва Нури. Изкуството предлага пространство, в което могат да се тестват алтернативни модели на съвместно съществуване в малък мащаб, да се извършват операции с времето (удължаване, съкращаване, зацикляне, спиране, връщане назад или препускане напред), както и да се „практикуват“ ключови ментални процеси чрез телесни и сетивни преживявания.
*По информация на МДХС