100 години от смъртта на Дончо Попов отбелязва АИР"Боженци". Днес входът за къщата музей на видния божанкалия е свободен за всички посетители в резервата.Дончо Иванов Попов е роден през 1815г. в Боженци, в многолюдно семейство, състоящо се от четирима братя и една сестра. Макар и не толкова популярен, колкото брат си Миню Попов, той е също толкова голям дарител и благодетел. Търговец, сарафин, индустриалец, Дончо Попа е от онези балканци, които благодарение на търговските си връзки с Русия, Австрия, Бесарабия и Влашко, допринасят за българската просвета и възраждане твърде много и достатъчно, за да оставят своя следа на страниците на българската история.
Неуморим, проницателен, далновиден през 1871г. става един от основателите на Безименното търговско дружество „Бъдащност” за търговия и кредитиране, а през 1901г. със съдружници строи модерна фабрика за производство на вълнени платове „Троица”. Освен в развитие на търговията, във фабрики и недвижими имоти, Дончо Попа влага солиден капитал в духовното и културно бъдеще на България. Заедно със сина си Ганчо даряват над 250 000 лева за читалище „Априлов – Палаузов”, църквата „Св. Троица”, Габровския девически манастир „Св. Благовещение” и др.
На 27 декември 1911г. Дончо Попа умира. В завещанието си той остава верен на начина си на живот. Оставя на Непълната девическа гимназия 1500 лева за основаване на фонд на негово име, годишната лихва от която да се дава на две бедни ученички, с добър успех.
Братята Попови се раждат в бедно семейство, богато на религиозни и морални ценности. Братята израстват и поемат по своя път. И само благодарение на изключителните качества, които изграждат, устояват на трудностите и страшните пътища на кърджииството, на промените и новостите настъпващи с новото време. Те сякаш пренасят мъдростта от миналото в бъдещето, в което още никой не вярва. И когато със зрелостта на живота им, идва и материалното замогване, те сякаш започват да се отблагодаряват за това, което никой не им е дал, а сами, с прекомерна цена заслужено са спечелили.