Днес се навършват 175 години от рождението на Райчо Каролев (1846 – 1928), просветен деец със силно присъствие в историята на българското образование преди и след Освобождението.
В Националния музей на образованието се съхраняват ценни свидетелства за неговата дейност – исторически и богословски съчинения, учебници, ръководства, програми, добре запазени снимки.
Една от тях е запечатала най-голямото събитие в живота на Райчо Каролев – денят, в който получава заслужено признание от държавата и от своите съграждани.
На 12 юли 1925 година се провежда национално честване по повод 50 години от първия випуск на единствената пълна седмокласна гимназия по българските земи преди Освобождението – Габровската.
В двора на училището се събират представители на държавната и местна власт, на просветни и културни организации, на духовенството, бивши и настоящи учители и ученици, много граждани.
Първи в 9 часа сутринта от София пристигат министър-председателят Александър Цанков, външният министър, народни представители, началникът на Военното училище, началникът на жандармерията.
Още нестихнали овациите, множеството отново става на крака – от царския автомобил слизат Н. В. Борис III и сестра му Княгиня Евдокия. (До брака на Борис III с принцеса Джована Савойска, княгинята придружава царя и играе ролята на първа дама.)
Главен герой в този тържествен ден е първият директор на гимназията Райчо Каролев. След вдъхновени речи от министър-председателя, търновския митрополит, кмета на Габрово, след нестихващи възгласи и под звуците на дворцовия химн Борис III окичва гърдите на Райчо Каролев с „Орден за Гражданска заслуга“. Мигът е повече от тържествен. Царят говори първи и дава на Габрово оценка, която и до днес историята не е променила:
„Редом с големия дял, който се пада на нашата зараждаща се индустрия, на хубавото Габрово било писано да изиграе и завидната роля на достоен приемник на килиите и метосите от Възраждането, които тук се превърнаха в нова школа, станала животворно огнище, отгдето се пръскаше светлина.“
След Царя кметът Илия Кожухаров обявява решението на Градския общински съвет – Райчо Каролев да бъде обявен за Почетен гражданин на Габрово. Кожухаров, който след десетина години ще ръководи последователно две министерства, високо цени ролята на първия директор на гимназията за нейното оформяне като пълно средно учебно заведение.
Силно развълнуван, почти 80-годишният Райчо Каролев благодари с присъщата си скромност:
„...Никога не съм очаквал, нито смеех да очаквам подобен акт на внимание към един скромен учител труженик. Чест необикновена, която по вашата инициатива за пръв път се прави у нас на един бивш учител, а в негово лице и на цялото учителство.“
Този факт наистина е рядко събитие. Каролев заема високи постове в държавата – министър на просвещението, директор на Народната библиотека, директор на статистиката, директор на елитните мъжки гимназии в София и Пловдив, но получава признание за скромната си учителска работа.
Снимката, освен историческа стойност, носи и силен емоционален заряд. Тя е част от албум на Габровската Априловска гимназия, събран и подреден от сина на Каролев – българският офицер д-р Борис Каролев. Участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, генерал-майор Борис Каролев дарява албума, който днес се съхранява в Националния музей на образованието.