Четиридесет и един опълченци бяха обявени посмъртно за почетни граждани на град Габрово на тържествена церемония в Художествена галерия "Христо Цокев". Вносител на предложението са Димка Господинова, която е наследник на опълченеца Добри Цонев, и „Държавен архив“ – Габрово.
"Блогодаря, че с този акт вие казвате на децата ни, на внуците ни, че историята е била дело на техните предци, с личното им участие и саможертва, защото родовата памет дава сила и променя бъдещето", прие отличието на името на своя прапрадядо г-жа Господинова.
За опълченците, техния принос и значението им за града ни говори Даниела Цонева - историк с дългогодишен професионален опит в областта на местната история и задълбочен изследовател на габровското участие в опълчението по време на Руско-турската освободителна война:
„Българите показаха, че могат да се бият и умират като герои” – отбелязва ген. Столетов, а според ген. Радецки, „за да кажеш кои са се отличили, трябва да назовеш всички”. Това са част от високите оценки за доброволците опълченци в Руско-турската война от 1877-1878 година – най-голямото събитие в българското 19-то столетие. Войната е един достоен финал на националноосвободителните борби, на двете столетия социално-икономически и културно-духовни възрожденски процеси в българските земи. С участието си в тази война българите напомнят на Европа, че на Балканите е съществувала държава –първата национална организация на Европейския континент.
Най-висшата, най-масова и най-организирана проява и формация на българите в поредната Руско-турска война е Българското опълчение. Първите 700 българи доброволци, сред тях и габровци, формират Почетния конвой в гр. Кишинев (първото име на доброволческата структура). В опълченските формирования, които набират доброволци и в Плоещ, Румъния, постъпват българи на различна възраст, с различно имотно състояние и образование. Под Самарското знаме се събират мъже от Мизия, Добруджа, Тракия, Македония, Черноморието. Формира се втора серия дружини, които са разпределени по две от Габровско и Търновско, по една от Свищовско и Никополско. Повече от 190 са опълченците от Габрово, общо 220 от Габровския край и над 600 души от Габровския регион. Най-многобройни от т. нар. „втори призив” са девета и десета опълченски дружини, попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Ако на 15 май 1877 г. по числен състав БО наброява около 7 362 опълченци, една година по-късно той вече е 11659 души.
Габровските опълченци вземат участие в боевете при Стара Загора, където е бойното кръщение на знамето светиня, в защитата на стратегически важния за развоя на войната Шипченски проход, в зимното преминаване на Балкана и превземането на укрепения Шейновски лагер, в районите на Котел - Сливен, при Садово, Пловдивско, и днешното бургаско село Везенково за прочистването им от башибозуци, черкези и войскови шайки.
Написали с кръвта си последната страница от вековните борби против чуждото османско господство, опълченците издигат в битките трицветното знаме, олицетворение на свободата и политическата независимост на България. Като израз на преклонение пред подвига на Българското опълчение на 12 септември 1922 г. Габровският общински съвет взема решение да обяви за почетни граждани на Габрово опълченците, участвали в защитата на Шипченския проход – „заключената врата”, която за няколко месеца приковава 40-хилядната армия на Сюлейман паша. На 7 февруари 1923 г., в навечерието на 45-та годишнина от Освобождението на България, Общинският съвет потвърждава решението си и провъзгласява за почетни граждани 522-та живи поборници и опълченци от I до Х дружина и Конната сотня, също и участници в четата на Цанко Дюстабанов. Две години по-късно на всеки от тях са връчени художествено оформени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров. Списъците, които Централното Поборническо-опълченско дружество съставя по данни от българските градски и селски общини, се оказват непълни. За 306 души, които също са живи към датата на обявяването (каквото е и условието), не са представени сведения и остават извън оформеното предложение и процедура по присъждане на почетно гражданство. От тях 40 са от Габрово и габровските села. Те са част от състава на първа, трета, четвърта, шеста, девета, десета опълченски дружини и Конната сотня. Най-много са от Габрово – 10 опълченци. Четирима са от Топлеш и Жълтеш, по трима - от Делиджеци и Тодорчета, по двама от Велковци, Гледаци, Пецевци и по един опълченец от Русевци, Вуевци (Войново), Недевци (днес квартали на Габрово), Зелено дърво, Цуцумани, Прахали, Гарвани, Цвятковци, Саботковци, Стоевци, Янковци. Те са с различно образование, политически опит, социално положение и занятие. Представители са на габровски фамилии, които след Освобождението работят за стопанския и културен просперитет на града - Басмаджиеви, Божанови, Борови, Влаеви, Габровски, Драгошинови, Долневи, Кашавелови, Наневи, Пройнови, Сапунджиеви, Хаджиберови и други.
160-годишнината от обявяването на Габрово за град е основателен повод за коригиране на този пропуск. Обявявайки за почетни граждани на Габрово и останалите живи към 1923 г. габровски опълченци и Добри Цонев от с. Куцина, Великотърновско (от състава на I-ва дружина) обогатяваме паметта на общността за отминали събития и личности, подхранваме корените на нашето минало, продължаваме една достойна традиция."
Повече снимки от церемонията можете да видите в линка към фейсбук страницата на Община Габрово тук.