Две почетни отличия бяха връчени днес в Габрово, по повод празника на града – 17 май, на тържественото заседания на Общинския съвет. Събитието уважиха общински съветници, гости на града, приятели на Габрово.
Със званието „Почетен гражданин на град Габрово“ посмъртно, за изключителните му заслуги в областта на спорта, беше удостоен селекционерът на националния отбор по футбол Иван Вуцов.
Със званието „Почетен знак на град Габрово“, за развитието на археологическите проучвания в област Габрово, изследване на късноантичното укрепено селище в местността Градище и доказване на средновековния произход на град Габрово, беше удостоена археологът Кина Койчева.
В началото на тържественото заседание, кметът на града Таня Христова поздрави габровци с думите:
„Старайте се да запазите единството, в което Духът ви е свързал. Нека мирът ви сплотява." Този библейски цитат отразява част от моята мечта за Габрово. Каква е Вашата мечта за Габрово днес? Вероятно всеки има такава, важното е да мечтаем. Аз продължавам да го правя.
И днес, пред Вас, благодаря за всички мои сбъднати мечти като кмет на този град.
Много често гледаме, но не виждаме, слушаме, но не искаме да чуем днешно Габрово. Аз виждам в него енергията на промяната и се стремя да чувам по-често младите хора. И съм уверена, че няма пречка сега да бъдем точно като тези, които някога с находчивост, дързост, смелост, с труд и постоянство, създадоха индустриално Габрово и го поставиха на европейската сцена!
Вярвам, че всички родени тук, тези които тепърва ще се родят, и ние, които носим Габрово в сърцата си, ще бъдем горди ако градът ни расте, продължава да заема първи места в класациите за инвестиции и успешен бизнес, получава световно признание и се гордее с младите си таланти. Загуба на енергия е да пилеем време в съжаление за пропуски и грешки.
Мощта на Габрово е в съзиданието, в предприемчивите днешни габровци, които произвеждат, творят, генерират идеи в различни сфери и заслужават своя шанс за развитие.
Ежедневно, тук - в тази сграда, минавам покрай фотографиите на кметовете на Габрово. Мечтите за нашия град на всички тези достойни мъже живеят в неговото минало и бъдеще, превръщайки в отговорност днешните решения.
Моят апел към Вас днес е да решим заедно на настаним духа на единение в нашия град!
Наскоро имах шанса да бъда зад кулисите в Габровския театър. Там видях нещо изключително вдъхновяващо. Актьорите се събраха за последен поздрав преди спектакъла. Сплетоха ръце и в тишината прозвуча: „Бог с нас и ние с него“! В онази минута, те звучаха и бяха като един. И не е нужно да си пророк, за да знаеш, че целта, която ги е събира е обречена на успех.
Защото само обединени от каузата за просперитета и доброто бъдеще на нашия град ще успяваме. Това е и моето пожелание за Габрово днес, когато празнуваме 159 години от обявяването му за град.
Обединението ни е силата, която ни насърчава точно в Габрово ревностно да почитаме образованието и духовността, която ни дава мъдростта да превръщаме гнева в промяна, и ни помогна да чуваме камбаните на новия ни храм.
Тази сила ще продължи да обновява града ни и да създава нови възможности за всички, избрали да бъдат част от него.
Тук си позволявам да предложа на габровци, нека в девиза на града, наред с труда и постоянството да добавим любовта, така както с думи и дела направиха габровските индустриалци.
Защото този град е, и ще бъде, единство от труд и постоянство, вдъхновени от любовта ни към Габрово!
Честит празник!
Бог да благослови Габрово!“
Архиерейският наместник на габровския духовна околия отец Руслан Личев благослови празника с думите:
"Благословен да е днешният празник! Градът ни е част от душите ни, част от нашата целеустременост. Да насочим взор напред, за да растем! За да бъде това място наистина райско, трябва да бъдем близо един до друг, а не един срещу друг. Това, което направим днес ще е бъдещето ни утре. Казано е „Който сее вятър - жъне бури.“. Да сеем любов, за да бъде Габрово!“
В приветствието си към габровци председателят на Общинския съвет Лена Георгиева каза:
„Днес отбелязваме Деня на Габрово! За повечето хора в тази зала Габрово е градът „в който аз съм роден“, за мнозина – „отдавна е скучен“ и за не малко – „тук освен да се влюбиш, друго няма какво да се случи“.
Не е тайна за вас, че Габрово не е родният ми град, но се влюбих и го избрах за свой. От тогава до днес, той продължава да ме очарова и за разлика от градът, вдъхновил песента, с която избрах да започна, в него винаги има какво да се случи. Всеки ден ражда нови хоризонти, всяко предизвикателство ражда ново решение. Вярно е, че всяко решение ражда свои противници и всяко противопоставяне е предпоставка за застой, но не по-малко е вярно, че габровци са от онези хора, които имат нужната доза нетърпимост и непримиримост и стоенето на едно място, изоставането и поражението не са техни характерни черти.
Тук съм по силата на волята на хората от този град и по ваша воля да бъда избрана за председател на Общинския съвет. Това ми дава шанса и привилегията в Деня на Габрово да направя свое лично обръщение към всички вас. На ясно съм колко отговорно е това, но и колко благодатно. Знам, че дума дупка не прави. Също знам, че казаната дума е хвърлен камък. И избирам днес да хвърля срещу вас не камъни разбира се, а думи, които бих искала като камък да си тежат на мястото.
Думи, чийто смисъл ще остави отпечатък, чиято сила ще ви донесе вяра и чиято емоционалност ще ви замисли и разчувства. Те идват в ума ми право от сърцето, звучат като обещание и носят заряда на клетва.
Габрово е дом, дълг и достойнство. Габрово е вяра, надежда и любов. Габрово е гордост, устрем и сила – град, пълен с добрини, с красота, с възможности, той е жив дух и здраво, пълнокръвно тяло. Достоен за обичане по ред причини. Излишно е да му измисляме легенда, историята ни дава толкова много в тази посока – слава, героизъм, личности с велики умове, научни достижения, спортни успехи, култура, национални ценности, духовност, просвещение – с една дума всичко!
Настоящето ни също е щедро - модерна инфраструктура, качествено образование, социални услуги с грижа за всеки, развиваща се икономика, иновации и технологии в умовете и ръцете на умни и талантливи хора.
Единственото, което ни е нужно, е щедри да бъдем и ние, за да начертаем онова бъдеще, в което този град, в който аз, ти, той е роден или са родени децата ни, ще бъде и градът, в който нашите внуци ще жадуват да се върнат!
Честит празник!“
