Изложбата „Традиционни занаяти от Иран” е част от проявите по време на XV Международен панаир на традиционните занаяти, който се провежда в Етнографски музей на открито „Етър” от 2 до 6 септември и се организира от Културното представителство на Иран в София.

Предстоящото откриване е на 2 септември, от 13:30 часа, а посетителите на музея ще могат да я видят до 6 септември в изложбените зали, разположени до Билкарницата. Експозицията съдържа произведения на традиционната иранска миниатюра и калиграфия, както и предмети на традиционните ирански занаяти „каламзани“ - вид гравиране върху метал, минакари“ - вид емайлиране, както и „хатамкари“ - вид инкрустация върху дърво.

Иранската миниатюрата е позната в цял свят. Най-древният представител на това изкуство в историята на Иран е Мани, който преди около 1800 години украсява с рисунки книгата си „Аржанг”, съдържаща религиозни предписания. При този вид изобразително изкуство са известни много стилове и школи, всяка от които носи следите на определен исторически период и епоха на управление. От тях могат да се споменат школите в Херат, Шираз, Табриз и Исфахан.

Изкуството миниатюра в периода на управление на Сефевидите, познато като Исфаханска школа, се характеризира с много специфики. През този период изобразителното изкуство е представено чрез нежни и приятни окраски и един от стиловете изобразително изкуство през този период всъщност представлява вид рисуване, познат като „каламгири”.

Разнообразните литературни и епични теми и използването на различни орнаменти през ислямския период оставят особен печат върху това изкуство. В съвременния период миниатюрата е също широко разпространена и следва свои собствени правила.

Освен това, че най-голям принос в превръщането на обикновеното писмо в изкуство се дължи на персите, то на тях се дължи също така и изобретяването на различните стилове калиграфско изкуство. Въпреки че тези различни стилове са имали през вековете свои последователи и в други страни, те са били най-широко разпространени на територията на Иран и други държави, като Афганистан, Пакистан и Индия. На тази географска територия калиграфското изкуство винаги е било смятано за най-възвишено сред визуалните изкуства и се е характеризирало с особено изящество и финес.

Изкуството „каламзани” в Иран има история от 7 000 години, за която свидетелстват откритите и съхранявани в Националния музей на Иран предмети на изкуството. Това изкуство бележи забележителен напредък по времето на управлението на Сефевидите (преди около 450 години) и е взаимствало и продължава да взаимства черти от определени стилове като дърворезба, релеф, ажур, арабеск и портретизъм.

Изкуството „минакари” датира хилядолетия назад. Още по времето на Кир Велики този занаят е бил практикуван в Персеполис, древната столица на Персия. Подобен вид занаятчийско изкуство е съществувало и в Европа при келтските племена преди около 1500 години.

„Хатамкари” е един от най-известните ирански занаяти, имащ голяма художествена стойност. Той представлява вид инкрустация върху дърво, а самият „хатам” се състои от регулярни многостранни парченца метал или слонова кост, които се декорират ръчно върху дървото.