Най-новата изложба на Музея „Дом на хумора и сатирата” в зала 7 предлага документален разказ за хора и събития от историята на габровския хумор. Тя ще бъде открита на 24 ноември и първите й гости ще бъдат „героите” от експозицията, техни близки, наследници, приятели, ценители.

Историята е част от нас. Понякога не бързаме да я забелязваме, понякога вече е станало късно...

Затова избрахме малък отрязък от времето и се вгледахме в проекциите на габровския хумор в него. Изпъкнаха имена на личности, припомнихме си събития, мигове на съзидание, откривателства, постижения, поводи за срещи, вдъхновение, гордост. Като се огледахме, видяхме и собствените си стъпки по този широк и дълъг друм. По него се чуват и тежки, и пъргави стъпки. Поколенията се сменят. Това е кратък разказ за онова, което е било призвание, мисия, избор и живот на личностите, свързани с Дома на хумора и сатирата. А чрез него – с Габрово и по-нататък.

От изложбата ще научим кои са Радослав Бумов (1916-1984), Веселин Василев (1936-1990), Кою Янков (1916-2003), Стефан Фъртунов (1926-2010), Александър Керков (1901-1987), Миньо Попов – Дядо Миньо (1827-1911), Ран Босилек (1886-1958), Михаил Топалов (1921-2011), Петър Проданов (1932-2012), Йордан Хаджиев (1933), какво ги свързва с габровския хумор и с Дома на хумора и сатирата? А как с тази тема са свързани Радой Ралин (1923-2004), Борис Димовски (1925-2007), Тодор Цонев (1934-2004), Георги Чапкънов (1943) и руският литературен историк Дмитрий Николаев (1929)? Изложбата дава отговор чрез изобилен снимков материал, много документи от архива на Дома, от Държавен архив – Габрово, от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”.

Посетителят ще научи какво се случва под покрива на Веселата къща, ще си припомни за Експерименталния сатирично-вариететен театър, за алманаха „Апропо”, излизал на четири езика, ще разбере за неосъществени изложби с политическа карикатура (на Тодор Цонев), ще може да проследи как се е зародила идеята за създаване на Дома на хумора и какви са били първоначално начертаните пред него хоризонти. Ще се убеди, че предприемчив габровец не е мит или журналистическа измислица: и в онези години на идеологически ограничения, организаторите на Фестивала на хумора не само са мечтали, но са дръзвали да прескочат железните завеси и например през 1973 година смело са поканили на Деветия фестивал самия Чарли Чаплин. В изложбата е показано и благодарственото писмо на големия комик.

В залата могат да се открият и още много други любопитни и ценни документи.

Изложбата дава възможност да се разлистят вестници с антикварна стойност и да се прочете какъв човек е габровецът (описан през 1924 г.), да се чуе мнението и на проф.Михалчев, на д-р Цончев, на акад. Михаил Арнаудов, на авторитети в ЮНЕСКО и редица наши и чужди творци, учени, общественици, политици.

Изложбата е създадена благодарение на спечелен от Музея проект в сесия на Министерството на културата за частично финансиране на проекти в областта на музейното дело и изобразителните изкуства. Партньорството с „Държавен архив” – Габрово и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” допълва и обогатява съдържанието на подбрания материал. С благодарност трябва да споменем отзивчивостта на роднините и наследниците на личностите, на които е посветена изложбата, за проявената от тях съпричастност.

На посетителите ще бъде предложен цикъл от документални филми, в които отново – почти на живо! – ще се срещнем с лицата и ще съпреживеем събитията от изложбата. Тя ще има и втори живот – под формата на пътуваща колекция ще посети няколко гимназии в града, с които има предварителна договореност.

Убедени сме, че разказът за нашите достойни предшественици и съвременници ще съдейства на новите поколения да направят своя избор как да продължат да развиват започнатото и постигнатото до тук. Времето, през което габровският фолклорен хумор се утвърждава като национално богатство, когато се възражда и се развива карнавалът, когато се изгражда Музеят „Дом на хумора и сатирата”, за да впише трайно името на града сред водещите страни в световната смехова култура, е време, което трябва да помним и познаваме. С него можем да се гордеем, както и непременно да търсим проекциите му в бъдещето.

Музей „Дом на хумора и сатирата”