УВАЖАЕМИ ДЕЙЦИ НА КУЛТУРАТА, НАУКАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И ИЗКУСТВОТО,
СКЪПИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ,
Възникването на писменост е символ на бъдещия просперитет на всеки един народ, защото тя – писмеността, е белег за духовното му извисяване. Предците ни високо са ценели силата на просветата, с чест и гордост са съхранявали и пазели писмеността, нейните извори и паметници. Народ със своя писмена идентичност е носел съзнанието на духовен обединител и водач. Днес, повече от три години след пълноправното членство на България в Европейския съюз, казваме, че сме част от голямото семейство на обединена Европа. Но ние – българите, знаем, че сме част от нещо още по-величествено. На нас – българите, принадлежат хиляди древни страници от историята на Европа. Нека сме горди, че нашата родна, българска традиция, уникално „четмо и писмо” и самобитна култура, е едно от лицата на обединена Европа с нейното мото „единство в многообразието”. И нека сме горди още, че българският език е вече официален език в стандартите на Европейската общност. Поредно признание за значимостта на нашето писмо и просвещение!
Днес, в Деня на на славянската писменост, на българската култура и просвещение, ще запеем заедно с децата на България „Върви, народе възродени”, заедно с тях ще почувстваме онази вяра, онази гордост и духовна възвисеност, с която е изплетен всеки стих и всяка строфа. Длъжни сме да помним и да разказваме на децата ни за великото дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, съградено с неимоверна духовна сила и себеотрицание, разпространяващо и утвърждаващо новата писменост. Длъжни сме да пазим завещаното, за да завещаем и оставим и ние на бъдещите поколения значими дела. За да бъде и стореното от нас толкова ценно за нашите деца, колкото за нас са изключителни делата на славянските първоучители.
СКЪПИ ГАБРОВЦИ,
В Деня на славянската писменост, просвещение и култура бъдете уверени и горди, защото нашето Габрово в тъмните времена на духовно лутане и дълговековно робство, в годините на кръстопът за националната ни идентичност е средище на борбата за народно просвещение и люлка на българското образование.
Тук, в нашия град, през 1835 година е открито първото светско новобългарско училище, превърнало се през 1872 година в първата пълна гимназия в земите на поробена България. Тук, в нашия град, се създават първите учебници и учебни помагала – еталон за възникващите и пробуждащите се училища. Тук, в нашия град, в нашето Габрово, благодетелят на габровското училище, великият българин Васил Априлов изрича думите: „И от край света да дойдат – нека се учат”! И поколение след поколение звънецът в габровското училище не престава да бие. И поколение след поколение си спомняме с преклонение своя първи учител, своето първо училище, своите първи срещи със святото дело на славянските първоучители светите братя Кирил и Методий.
Нека бъдем верни на една цел – да възпитаме признанието към родните ценности и българското самосъзнание в децата ни!
ЧEСТИТ ПРАЗНИК!