Беатриче Ерико е старши изследовател във Фондация "Формит" – изследователски център със седалище в Рим. Проучването ѝ разглежда инициативата от местна и регионална гледна точка и събира опита на много местни и регионални власти в Европа. Изследването е завършено през май 2026 г.
В интервю за Община Габрово Ерико говори за младите хора, за ролята на гражданите в съвместната кандидатура на Габрово и Велико Търново за Европейска столица на културата 2032 и за това как културата може да достигне до всеки.
Гледайте цялото интервю: https://youtu.be/9aRsSUd2U9w
Младите хора искат да се върнат
Най-силно впечатление на Ерико е направило активното участие на младите – от ученици и студенти до работещи. "Поне според мен те искрено насърчаваха общината да предложи ценни идеи за кандидатурата", казва тя. "Видях, че това е много жизнен град – по начина, по който хората участват."
Изследователката не подминава и проблема с изтичането на млади хора към София и Пловдив. "Но виждам, че искат да се върнат – обратно към корените си, и да продължат да живеят в града. За мен е много хубаво да видя, че новите поколения искат да градят бъдещето си тук, в Габрово."
От флипчарта до реалността
Много идеи звучат идеално, но остават на хартията. Според Ерико пътят към реалността минава през включването на всички. "Разработването на кандидатура не е просто създаване на културна програма. Бих казала, че това е процес на трансформация на целия град", обяснява тя.
Процесът трябва да се води от общината, но в него трябва да участват индустрията, бизнесът, университетите и младите хора. Темата засяга градското планиране, туризма, социалното приобщаване и икономическото развитие. "Артистите могат да видят възможности, които урбанистите може би пропускат. Младите хора могат да посочат пречките пред участието си в гражданския живот. А общината може да играе ролята на модератор, който съчетава идеите и намира решения", казва Ерико.
Тя посочва още едно условие – чувството за собственост върху идеите. "Важно е не само администрацията, но и всички групи от населението да чувстват, че идеите са техни и че имат полза от тях. Това помага да се стигне до решения, които наистина се прилагат."
Култура и за тези, които казват „това не е за мен“
Как да се достигне до хората, които смятат, че културата не е за тях?
"Това е много труден въпрос“, признава Ерико. Отговорът й е да се започне от нуждите на самите хора.
"Културата не е само да отидеш на театър, в музей или на кино. Към нея може да се подходи и по различен начин, така че да помага и срещу социалния и икономическия натиск, който хората усещат в ежедневието си", смята тя.
Според нея дистанцията между културата и част от публиката не е само български проблем. "И в Италия, в малките селища, имаме същите проблеми. Може би нови форми, например чрез технологиите, могат да помогнат тези хора да се включват по-активно в културния живот.“
„Да си спомним мястото, към което принадлежим“
Ако трябва да опише Габрово с едно изречение, Ерико би казала: "Доста нетрадиционен български град – силно индустриален, но с много места, които чрез културата се опитват да покажат града различно." И добавя: "Честно казано, за мен е много привлекателен."
На въпроса защо културата има значение за един малък европейски град, тя отговаря с лична история. Ерико живее в Рим, но е родена в малко селище в регион Пулия, в Южна Италия. "Когато завърших, исках да живея в голям град. А сега изпитвам носталгия по мястото, където съм родена, и се надявам някой ден да се върна", споделя тя.
"Културата има значение, защото помага на хората да си спомнят мястото, към което принадлежат. (…) Надявам се тя да е все повече средство, което обединява хората – и заедно да напишем една нова история."