Кметът на Габрово и член на Европейския комитет на регионите Таня Христова участва в семинара с фокус върху това как европейската иновационна програма да работи за градовете и регионите. Събитието е част от Платформата за обмен на знания (KEP), съвместна инициатива на Комитета на регионите и Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия. То беше една от първите възможности предложението за Акт за европейските иновации, прието от Комисията на 9 септември, да бъде представено публично и обсъдено с представители на местните и регионалните власти.
Като първи заместник-председател на комисията SEDEC на Комитета на регионите Таня Христова приветства участниците и подчерта значението на темата. „За мен е истинско удоволствие да участвам в този семинар на Платформата за обмен на знания и да се фокусираме върху нещо, което е много важно за конкурентоспособността на нашите градове и региони“, заяви тя. По думите ѝ общините имат ключова роля, защото носят отговорност за услуги и инфраструктура. „Всички знаем, че отговаряме за услуги и инфраструктура, при които наличните решения не винаги успяват да отговорят на очакванията ни. Възлагането на научноизследователска и развойна дейност може да помогне да се запълнят тези пропуски, като същевременно даде на иновативните компании възможност да разработват и тестват нови технологии“, посочи тя.
В същото време кметът на Габрово говори открито за предизвикателствата пред публичните органи, които трябва да определят нуждите си и да управляват процеса на възлагане. Христова напомни, че повечето общини в Европа не са големи градове. „Мнозинството от публичните органи попадат в категорията на малките или средните, също като нашата община. Затова достъпът до технически капацитет и възможностите за сътрудничество с други органи наистина могат да донесат устойчива разлика“, подчерта тя и призова за съвместен подход, както и за пилотни действия, чиито резултати да бъдат мащабирани.
Като пример от практиката Таня Христова посочи опита на Габрово, който е сред 100-те климатично неутрални и интелигентни града на ЕС и е домът на първите регистрирани енергийни общности в България. „Силно сме ангажирани с климатичната неутралност и енергийната ефективност, с по-чистата мобилност и новите подходи към управлението на енергията. Те наистина изискват нови видове сътрудничество между нас, бизнеса, изследователите, а също и гражданите“, обясни тя. „Много успешно изградихме модела на енергийните общности, който ни позволи да включим като равноправни партньори общинските власти, изследователите, компаниите и гражданите. И това наистина работи, което означава, че трябва да се тестват нови подходи“, добави кметът.
Христова изрази надежда дискусията да помогне да се отговори на два въпроса: как предложените промени могат да бъдат приложени на практика в полза на градовете и регионите и как да се укрепи капацитетът им и да се постигне по-добро сътрудничество, така че иновативните решения да достигат до по-широкия европейски пазар.
След откриването Жан-Дейвид Мало от ГД „Научни изследвания и иновации“ представи основните положения на Акта, а дискусията продължи със заинтересованите страни.
Проведен само седмици след като Комисията внесе предложението за Акта за европейските иновации, семинарът беше една от първите възможности Актът да бъде представен публично и неговите последици да бъдат обсъдени директно с политици и заинтересовани страни от иновационната екосистема на Европа.
Дебатът се фокусира върху три въпроса: как градовете и регионите могат да се превърнат в пазари за първо въвеждане на иновации, как обществените поръчки могат да помогнат иновативните решения да преминат от лабораторията към пазара и как регионалните екосистеми могат по-добре да свързват научните изследвания, стартиращите и разрастващите се компании, инвеститорите и публичните органи.
Обменът даде на национални, регионални и местни заинтересовани страни възможността да усетят как Актът ще работи на практика, докато предложението преминава през законодателния процес. Комисията ще продължи да работи с градовете, регионите и Комитета на регионите, така че Актът да има конкретно въздействие там, където иноваторите, бизнесът и гражданите живеят и работят.