Понякога разговорите за климата звучат далечно, като нещо, което се случва някъде другаде. Но на Узана Поляна фест 2026, в рамките на гражданската дискусия за климатичните промени, стана точно обратното. Хората говориха за климата така, както го усещат в ежедневието си- през сушата в градините, през съхнещите гори, през липсата на местни сортове, през тревогата за децата и бъдещето им.
Това беше разговор, който не започна с презентации, графики и сложни термини, а с една дума, която казва всичко „климат“. Хората казаха ясно, че климатът не е абстракция, той е всичко, което ни заобикаля и всичко, което зависи от нас. Той е природа, отговорност, живот, въздух, бъдеще, поминък.
И точно затова Община Габрово разработва нова зелена и синя стратегия - не като документ, който стои в по рафтовете, а като практичен план за това как да пазим водата, зелените площи, горите и местните ресурси. В дискусията беше представено как вече се правят конкретни стъпки като напояване с алтернативни водни източници вместо питейна вода, система за ранно предупреждение при пожари и наводнения, дрон, който може да излети автоматично при инцидент и да даде картина на живо. Това не са „технологии заради самите технологиите“, а решения, които хората разбират, защото виждат сушата, пожарите и промените.
Участниците, от различни сектори, посочиха още, че климатичната адаптация не е само работа на институциите. Тя започва от земята, семената – и то от местните сортове, от фермерските пазари, от това да знаем какво ядем и откъде идва. Много от тях споделиха тревога, че българските сортове изчезват, че земеделието става все по‑зависимо от химикали и вносни хибриди, че липсва държавна политика за агро биоразнообразие. Но споделиха и надежда, че общността може да бъде двигател, че градското земеделие, например, работи, а децата са най‑силният посланик на промяната.
Дискусията в непринудената обстановка, сред дървета в Балкана, показа, че климатът не е тема за експерти, а за хора. И че зелената стратегия на Габрово се прави именно заради тях, за да има вода, парковете, гори, които не съхнат, местни храни, за да има бъдеще за децата ни.
Разговорът за климата ни обединява и ни показва, че промяната започва от малките избори, но и от големите решения, които една община може да вземе, когато слуша хората.