Архитектурният проект и преустройството на бившето училище „Радион Умников“ беше тема в рубриката „Часът на Габрово“ по радио Бумеранг FM. Сградата е собственост на Община Габрово ще бъде преустроена в рамките на проект „Габрово – център на иновации, образование и предприемачество“ по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз.
Радион-Умниковото училище е паметник на културата, което поставя допълнителни изисквания към проекта, включително необходимост за съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство. Архитектурният проект е дело на АРК проект ООД след спечелен конкурс. Истината за това какво всъщност ще се случи с една от знаковите сгради в нашия град, разказахме в "Часът на Габрово" с гласа на експертите - архитектите - Мария Хлебарова и Станимир Семов.
Интервюто направи Десислава Сутева.
- Арх. Хлебарова, каква кауза е Радион-Умниковото училище?
Радион - Умниковото училище е една знакова сграда за нашия град и е доста така неприятен фактът, че тя стои толкова време и я гледаме как се разрушава бавно пред очите ни. Сградата е построена на мястото на Даскал - Цвятковото школо, което е много важна сграда за Габрово.
Било в средата на деветнадесети век, когато народът се възражда, започва да иска да се образова, да има култура. Даскал - Цвятковото училище е взаимно училище. След решението през 1835 г. да има класно светско училище в Габрово, там са настанени първите класове на Априловската гимназия. Това училище съществува до 1890 - 91 г., когато градската управа решава да го събори и на негово място да построи училището, наречено Радион Умников по името на основния дарител за неговото построяване. То е и първата прогимназия в Габрово, единствена тогава.
През 1891 г. е пуснато в експлоатация в рамките на сегашната си централна част. Двуетажно е. На първия етаж са класни стаи с подход от площадното пространство, което в момента е малка градинка до църквата „Света Троица“, впрочем там е и паметникът на Даскал Цвятков. Оттам е бил основният вход за училищната част - за първия етаж. На втория етаж е бил единственият тогава салон театрален в града. През 1896 г. там е настанена и Девическата гимназия, а пък през 1908 г. салонът е преграден, за да се ползва за класни стаи.
Паралелно със строителството на това училище върви и строителството на Априловската гимназия. Това говори отново за огромното желание на общността да има светска образователна среда. Няколко години след това през 1911 г. се пристроява училището от запад, което показва необходимост от разширение. Има една снимка от малко по-късен период, в която цялото дворно пространство е пълно с деца. Надяваме се отново да стигнем до това положение. После от 1922 г. там се помещава първа прогимназия. До 1967 е училище, след това е имало административни помещения, може би и класни стаи на Института за усъвършенстване на учителите, за малко част от първия екат се е ползвал от Занаятчийската камара. Имало е интереси към сградата в годините, но там има един акт на дарение, който казва, че тя може да се ползва само и единствено за учебна дейности – за образователни функции, каквито заедно заложихме в нашия проект заедно с колегата арх. Семов и екип.
- Какви функции предлагате за тази знакова сграда?
Заедно с колегата Семов и колектив направихме проект в рамките на конкурс за сграда с образователни функции. Идеята тогава беше за Създаване на детски образователен център беше, сега идеите са по-смели със съвременни принципи на обучение и организация на пространството.
- Кой беше най-интересния факт при проучването на сградата?
Както казваше една моя добра позната – историк по професия, светла й памет: „В историята остават щедрите дарители и лудите глави.“. Попаднах на преписка, в която родителите на дете, което е починало, даряват на училището, в което е учило детето. Това ме просълзи. Иначе от професионална гледна точка много интересни неща могат да се разкажат, но по-скоро трябва да говорим съвремието.
- Арх. Семов, какво предвидихте да се случва оттук насетне в сградата като функции?
През 2015 г. Община Габрово обяви конкурс. Ние участвахме в него. Заданието беше център за извънкласно обучение на малки деца. Когато започваме да работим по един проект или конкурс, или поръчка, винаги си правим анализ. Той започна с историята на сградата, която разказа архитект Хлебарова. За нас е важно кое е ценно в сградата, кое трябва да запазим, къде може да си позволим намеса, за да направим една съвременна сграда за образование. В нея етажните нива са гредоред и в разговорите с конструктора, който е инж. Румен Матев в нашия колектив, стигнахме до заключението, че тази сграда трябва да се укрепи, за да може да се използва като обществена сграда в днешно време. При условие, че се налага една такава сериозна намеса вътре в сградата, ние също решихме, че искаме да използваме това и да създадем една съвременна образователна среда, като направим едни отворени пространства.
Всъщност централната част, най-старата част на сградата, където именно е бил този салон, ние го възстановяваме, даже го правим още по-голям, защото отваряме целия втори етаж. Всичко се развива около едно централно стълбище, в което имаме отворени пространства с различни функции. В западната част, която е построена по-късно, както стана дума, правим две самостоятелни учебни зали, които може да се използват за различен тип обучения. Правим един служебен вход, който се намира в северната част на сградата, тоест към църквата и възстановяваме северния вход, който в момента е затворен.
Предлагайки такава по-отворена концепция и модерна визия вътре на сградата, си позволяваме намеса във фасадата на места, където тя е компрометирана. Правим едни отвори, през които посетителят ще е подготвен за това, че няма да влезе в едно старо училище, а всъщност ще влезе в нещо съвременно. Имаме служебен вход от север, стълбище, което позволява функционирането на двете зали в западното крило самостоятелно и централното отворено пространство, което е на две нива около една Къщичка на знанието.
След като направихме първия проект близо десет години вървеше постоянно една дискусия как може да се финансира, кога трябва да се случи, кой ще ползва сградата. През 2023 г. и 2024 г. вече имаше конкретна идея, която надгражда първоначалната за обучение само на деца. С тенденцията в момента за STEM среда и нови методи на обучение, се поставя въпросът в тази сграда да се обучават по-големи деца и учители, които да могат да използват съвременните отворени пространства. През 2015 г. концепцията за отворени пространства стряскаше, сега вече не е така.
- Правилно ли разбирам, че отвън фасадата е бившето Умниково училище, а отвътре е една напълно съвременна сграда, арх. Хлебанова?
Да, ще бъде една съвременна сграда. Този метод за съхранение на фасадата вече е ползван и е правен веднъж в Габрово, на други места повече пъти. Резултатът е добър. Надяваме се този път да е по-добър.
- За да изчистим всички съмнение, че не е уважена сградата като паметник на културата, арх. Хлебарова, спазени ли са изискванията на Националния институт за недвижимо културно наследство?
Проектът е съгласуван надлежно на два етапа. В случая става дума за една тенденция за съхранение на наследството. Не винаги е необходимо да се правят имитативни произведения. С прореза ние сигнираме етапите на строителството на сградата и в същия момент създаваме едно отваряне, за да покажем, че това е същата сграда, но вътре има известна разлика.
- Арх. Семов, кажете повече за отворите?
Отворите са на места, където фасадата е компрометирана. Главният вход има една пристройка в дясно, която е построена в периода след 1920 г. Тя по никакъв начин не е оригинал и няма стойност. Именно на това място правим главния вход. Бяхме изправени пред избора да си съчиняваме нещо или да предложим качествено ново, което ясно да покаже периодиката на сградата - да експонираме това, което знаем, а не това, което предполагаме. Прорезът отляво до главния вход - вертикалният прорез също е на такова място, където прозорците са се случили малко хаотично. Входът от север от към църквата е бил основен вход на сградата с едно много голямо стълбище, за да обере денивелацията. В момента ние го решаваме по друг начин и възстановяваме оригиналния вход.
- Кое беше най-голямото предизвикателство при създаването на проекта за тази сграда, арх. Семов?
В началото всичко започва с архитекта. Обикновено започвам с доста смели идеи. Работата вървеше към опростяване, към изчистване на функцията и местата на намеса. Тази сграда конструктивно и инженерно има доста особености.
- Арх. Хлебарова, кое беше най-голямото предизвикателство?
Сградата е недвижима културна ценност. Може би за мен предизвикателството беше самата периодизация - решението какво да експонираме и по какъв начин. Това беше важно, много важно. В момента, в който решиш как да подходиш, всичко се прояснява. Тогава пред погледа ти излиза и Къщичката на знанието в интериора. По тази сграда вътре е имало доста намеса - преграждания, лабиринти за преминаване от едното крило в другото, през класни стаи. Всичко това като принципи на строителство и смисъл е неясно. В момента, в който стигнахме до извода, че това трябва да го махнем, а да оставим, онова което е отвън, като реставрираме фасадата, подменим нарушените структури и дограмата на прозорците с дървена, ситуацията се изясни. Може би Радион - Умниковото училище - Къща на знанието е едно добро заглавие за този разговор.
- Какво предстои, арх. Семов?
Надявам се всичко да върви нормално по време на строителството и това, което сме мислили като проект, наистина да се случи. Освен строителната част има и доста сериозна интериорна част. Надявам се, че всички участници в строителния процес ще бъдат максимално ангажирани с качественото изпълнение на проекта.