Денят на народните будители е, когато по традиция се прекланяме пред светлината на знанието, пред силата на духа и словото. Почитаме онези, които са ни дали посока – но днес посоките се размиват, а ориентирите се губят в шумни тълпи.
Днес сме изправени пред нови предизвикателства – пред свят, който все по-често се отказва от смисъла, от корените, от истината. И точно затова – днес, повече от всякога – имаме нужда от будители. От хора, които не се страхуват да казват истината. Които пазят морала, словото, духа. Които не се поддават на течението, а му се противопоставят – с пример.
Иска ми се днес, когато отбелязваме и 165 години от обявяването на Габрово за град, ние не просто да празнуваме историята – а да заявим, че няма да я предадем. Че няма да позволим духът на Априлов, на габровските просветители, вдъхновители и индустриалци, на визионерите – превърнал Габрово в средище на просветата, културата и индустрията - да бъде подменен с „бързи“ моди.
Не случайно, точно преди година, в герба на Габрово се появи „любовта“. Не като сантимент, а като признание и упование. Като знак, че най-голямата сила на нашия град е в сърцата на неговите хора, които го обичат истински – не на думи, а с дела, които му служат, мечтаят и дръзват да развиват с размах.
Нека продължаваме да бъдем общност, която не се поддава на обезличаването. Която празнува успехите си, но не забравя корените си. Която не се страхува да бъде морална, да бъде духовна, да бъде будна.
Благодаря на всички, които пазят жив духа на будителите – в нас, в децата ни, в бъдещето ни.
Честит празник!