На 25 септември, четвъртък, от 17:30 ч. ви каним на необичайна среща с 45 обичани и незабравими българи в Библиотеката на Музея на хумора и сатирата. Среща, която става възможна благодарение на Виолета Цветкова – дългогодишен журналист в сферата на културата.
Стотиците ѝ интервюта, проведени през годините работа за различни български издания, вдъхновяват създаването на книгата „НАСАМЕ С НЕЗАБРАВИМИТЕ“. В нея оживяват несърдити старчета, неостарели любимци, неподражаеми дами и незабравени вдъхновители – личности, които вече не са сред нас, но продължават да вълнуват поколенията с таланта и духовното си наследство. Сред тях са актьори, режисьори, писатели, музиканти и други културни дейци, оставили трайна следа в българската памет.
Сред героите са режисьорите Рангел Вълчанов, Захари Жандов, Иван Андонов и Крикор Азарян, актрисите Катя Паскалева, Таня Масалитинова, Стоянка Мутафова, Мариана Димитрова и Златина Тодева, актьорите Наум Шопов, Стефан Данаилов, Тодор Колев, Георги Калоянчев, Никола Анастасов, Филип Трифонов, Иван Кондов, Чочо Попйорданов, Вели Чаушев и Георги Русев, писателят Георги Данаилов, поетите Валери Петров и Любомир Левчев, учените Жана Николова-Гълъбова, Сълза Петканова, проф. Никола Георгиев, историкът Божидар Димитров, музикантите Дими от група „Сленг“ и Димо от „ПИФ“, художничката Магда Абазова, скулпторът Александър Дяков и др.). Текстовете са обогатени с непубликувани части от интервютата и с лични спомени на авторката за срещите и нейните събеседници.
Книгата е създадена след спечелени конкурси по направления „Литература“ и „Помощ за книгата“ на Министерството на културата.
Тази среща е още по-специална за нас, защото е повод да почетем едно от лицата в книгата. Нейното име е Сълза Петканова (1921 – 1997).
Израснала под крилото на писателите Константин и Магда Петканови, Сълза е полиглот, философ, психолог, специалист по библиотечно дело и африканско изкуство. Тя е първият научен сътрудник в Университетската библиотека на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1965 г. е изпратена като специалист в Гана. По-късно става зам.-директор и дори директор на Библиотеката на Университета на Гана – Легон, Акра, където прекарва почти десетилетие. Завръща се в България с богата колекция от произведения на африканското изкуство. Съществена част от нея днес се намира в Габрово. Сбирката от ритуални маски и пластики е една от най-ценните инвестиции, които Музей „Дом на хумора и сатирата“ прави през годините.
Тази година се навършват тридесет години от интервюто на Виолета Цветкова с космополитната Сълза Петканова. Това съвпадение ни дава прекрасен повод, наред със срещата с обаятелната Виолета и представянето на нейната книга „Насаме с незабравимите“, да ви покажем част от колекцията, състояща се от малки бронзови фигури, мерки за злато и маски, предимно от XVIII и XIX век. Африканските уникати не са просто експонати, а носители на вековна мъдрост, с която Сълза Петканова ни запознава в книгите и изследванията си.
Повече за тази и други вдъхновяващи срещи, за гласовете зад думите и за спомените, които не избледняват — ще чуете от самата Виолета Цветкова.
Очаква ви вечер, пълна с истории, дух и топлина, която само живата памет може да събуди.
Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация по полски език и литература във Варшавския университет. Работила е като редактор, отговорен редактор и завеждащ отдел „Култура“ във вестниците „Континент“, „Новинар“, „Труд“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Сценарист е на документалния филм „Всичко от нула“ (2014, БНТ) за българската култура по време на прехода; редактор е на луксозното издание „Съкровищница: 140 г. НБ „Св. св. Кирил и Методий“, неин е и предговорът към албума „Слово с четка и длето: Произведения на изкуството, дарени на НБ „Св. св. Кирил и Методий“. Наскоро излезе от печат книгата ѝ „Насаме с НЕЗАБРАВИМИТЕ, 45 срещи“ (2024, „Сиела“). Съавтор е на автобиографичната книга на волейболиста Владимир Николов „Високо“ (2024, „Сиела“), под нейна редакция са издадени също „Д-р Джаз: д-р Емил Илиев, или изкуството да лекуваш с музика“ (2022, „Унискорп“), „Андре Токев: Продължавам“ (2024, „Сиела“) и др. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство. В момента е журналист на свободна практика, автор е на сп. „Култура“ и Портал „Култура“.