Община Габрово беше домакин на Публична среща дискусия по повод разпространението на борова процесионка в страната. В дискусията се включиха кметове от селата в региона, представители на държавни институции, специалисти по лесозащита, граждани.
Лектори по темата „Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) в Северна България – икономическо значение и социално-медицински проблеми“ бяха чл.-кор. дн проф. Георги Георгиев и експерти от Институт за гората при БАН.
По време на дискусията бeше обсъдено влиянието на вредителя върху горите, както и потенциалните здравни рискове за населението. Бяха разгледани и възможни стратегии за контрол и превенция на разпространението на насекомото.
Според експертите от Института за гората при БАН вниманието на обществото трябва да бъде насочено към ограничаване на разпространението и спасяването на горите. Те акцентираха, че не винаги третирането с препрати дава надеждни резултати. Наличието на какавиди на насекомото може да се наблюдава до 5 години след слизане на гъсениците в почвата. Боровата процесионка има естествени врагове в природата, но те не са с голяма ефективност. Този вид е много добър индикатор за климатичните промени, а заради изменението на климата вредителят може да прониква и на по-големи надморски височини. След третата възраст гъсениците започват да отделят вещества, които предизвикват остри алергични състояния при хората.
Според проф. Георгиев най-подходящият период за третиране на вида е в ларвните му стадии – по време на процесиите на гъсениците, но никога въздействието само с биологични препарати не е осигурявало 100 % успех. По-надеждни и ефикасни в градски условия могат да бъдат механичните капани.
По отношение на парк „Градище" край Габрово експертите предупредиха, че пръскането с препарати може да намали числеността на вредителя, но няма да реши проблема, а механичното третиране е подходящо за малко на брой и ниски дървета.
По време на срещата стана ясно, че на територията на страната вече се наблюдават и двете фенологични форми на Боровата процесионка – ранна (лятна) и късна (зимна). Двете форми нямат морфологични разлики.
Има хипотези, че става дума за начален процес на видообразуване.