Трети март е!
Днес честваме деня на Освобождението на България.
Обикновено свеждаме глава в минута мълчание и мисли за хората, които са дали живота си за това да живеем спокойно и градим държавата и деня си, както преценим за добре. Да имаме свободата да пътуваме, мечтаем, творим и да се радваме на малките и големи успехи по своя път.
Днес посрещаме 3 март с мълчание, защото ни е трудно да кажем каквото и да било. С безсилие. С тревога. С недоумение как хора, които са толкова свързани едни с други, започнаха да се мразят толкова силно. Как загърбиха общата си вяра, общата си история, общите си цели и най-силното - семейните си връзки, и се превърнаха в непознати, които се убиват един друг.
На Шипка и по бойните полета за свободата ни се сражаваха редом български опълченци, руснаци, украинци, белоруси, поляци, финландци, румънци…
Днес същите редят танкове и самолети, раздават оръжие и посрещат роднините си като бежанци.
Доскорошните мирни проблеми и стремежи изглеждат смешни.
Образованието и амбициите за децата - бъдещето, в чието име правехме всичко, се сведоха до това да ги опазим живи или да им обясним необяснимото, което се случва...
Страшно е и трябва да приключи.
Нека трети март тази година бъде повод да се смирим, помълчим и се помолим за мъдрост, разум и мир.
Таня Христова
Кмет на Община Габрово