Какви условия трябва да бъдат осигурени на местните власти, за да бъдат активен и пълноценен партньор на правителството и основен двигател на Националната програма за енергийна ефективност? След разширяване на обхвата на програмата и включването на малките жилищни сгради, интересът към нея нараства, а с това и отговорностите и задълженията на общините. Способни ли са те да поемат този товар? От какво имат нужда, за да са сигурни, че проектите за обновяване на многофамилните жилищни сгради в българските градове наистина ще отговорят на очакванията на гражданите и ще донесат желаните ползи?

Все повече във вниманието на общините навлиза темата за устойчивите обществени поръчки. Ключови не само за проектите в сградния фонд, те са незаменимото звено във веригата на кръговата икономика и устойчивото развитие. Темата е все по-актуална и все по-близка до общините, за което свидетелстват трите европейски проекта, които се изпълняват в България с участието на местните власти.

Секретариатът на ОМЕЕ „ЕкоЕнергия“ декларира, че ще направи необходимото – исканията на българските общини да бъдат чути от представителите на висшия ешелон на изпълнителната власт. Да бъде потвърдена водещата роля на общините и необходимостта от осигуряване на допълнителни ресурси за работата им, за да бъдат те в полза на хората.

Натрупаният в последната година опит е достатъчна предпоставка членовете на мрежата да споделят своите успехи, срещнатите трудности и предизвикателства, необходимостта от промени – особено с оглед разширяване на обхвата на програмата за енергийно обновяване на домовете. Разбира се, политиките сами по себе си биха били трудно осъществими, ако не бъдат придружени със съответните насърчителни мерки и дейности за изграждане на местен капацитет. Участниците в годишната конференция на „ЕкоЕнергия“ настояват за последователна подкрепа от страна на изпълнителната власт за осъществяване на мерките, заложени  в стратегическите планове за устойчиво енергийно развитие на общините.

Таня Христова, кмет на община Габрово, председател на Управителния съвет на „ЕкоЕнергия“:

„Българските общини са ключова фигура в успешното реализиране на Националната програма за енергийна ефективност в жилищните сгради. Пред нас има много предизвикателства и възможности. Ние можем да бъдем добър и стойностен партньор на държавата, да изпълняваме решенията, които се вземат на политическо ниво, но да бъдем и коректив, когато от практиката можем да предложим инструменти и форми за подобряване на програмата. Дискусиите по темата могат да бъдат силен стимул за действия относно устойчивото и стратегическото развитие на програмата в хоризонт 2020 г. – 2030 г., като се даде възможност за обединяване на социалните, икономическите, екологичните и енергийните цели.

Енергийната ефективност е благодатна, защото тя засяга много други политики. Но общините отдавна настояват тази политика да се случва чрез тях, защото са най-близо до хората. Успешното развитие на програмата оттук насетне зависи от това всички страни да работят заедно и в партньорство – МРРБ, НСОРБ, „ЕкоЕнергия“, областните и общинските администрации. Не на последно място е устойчивата комуникационна кампания. Да осигурим достатъчно информираност, гласност и достъпност от информация за хората, които имат потенциала да бъдат убедени, да използват всички възможности.“

Томислав Дончев, заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика:

„В последните пет години темата е актуална – както по отношение на борбата с измененията в климата, така и опитите за гарантиране на пълна или относителна енергийна независимост, също и по чисто икономически причини. Извървяхме дълъг път – от гледна точка на изработването на документи, както и за натрупване на експертен капацитет в администрациите. Коментирайки енергийната ефективност в режим на градска среда, тя има много измерения – транспортни системи, улично осветление, сгради и т.н. В момента около 35% от сградите в Европейския съюз са на възраст над 50 г. При тях има близо 40% дял от енергопотреблението, както и близо 36% от въглеродните емисии. Очевидно е, че има още дълъг път, което важи и за България.

В края на 2015 г. отчитаме изключително сериозен интерес и напредък в изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Към момента са сключени 1 731 договора за финансиране между общините, Българска банка за развитие и областните управители. Важно е да мислим за устойчивостта на мерките – добре е да се отделя публично финансиране като начален стимул, но това няма как да продължи дълго. Ресурсно е невъзможно, а и несправедливо. Редно е от следващите години да започнем да въвеждаме определен процент съфинансиране от страна на собствениците. Трябва да бъде търсен моделът, в който направената инвестиция се отплаща според икономиите.

Когато възлагаме обществените поръчки, в стремежа да похарчим най-много пари и да постигнем най-голям ефект, да съблюдаваме и процедурата да бъде безукорна. Имаме ли обаче яснота, че съоръжението, което получаваме, отговаря на най-високите стандарти, включително и енергиийни? Най-голямото предизвикателство е от ниво мерки да преминем в режим на политики. Имаме утвърдени модели в различните европейски държави. Можем да ги ползваме, като предвидим и нашите уникални специфики, за да изпълним изискванията за устойчивост.“

Николай Нанков, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството:

„Нямаме област без сключени договори за целево финансиране за саниране на жилищни сгради по Националната програма за енергийна ефективност. В началото имаше трудности и интересът не бе така впечатляващ, какъвто е сега. Промените по допустимостта на сградите, както и множеството срещи със собствениците, „отпушиха“ програмата. Регистрираните сдружения на собственици по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, за цели сгради и блок секции, вече са над 3 000. Започнаха дейности по над 1 100 сгради, като към момента най-голям брой са в общините Бургас, Благоевград, Стара Загора и Пловдив. Открити са първите 9 санирани сгради – в Благоевград, Севлиево, Хасково и Тервел.

Има общини, които значително изостават. В някои от тях няма допустими сгради, в други има сериозно подценяване от страна на местната власт, желанието за сдружаване и приемствеността на собствениците не са на необходимото ниво. Слабата комуникационна и информационна кампания също е причина за липсата на инициатива. Възможно е късно осъзналите се собственици да изпуснат стопроцентовото безвъзмездно финансиране на санирането. Ресурсът от 1 млрд. лв. е почти на изчерпване и, както предвидихме, ще е достатъчен за около 2 000 сгради.

Сключените през 2016 г. договори ще започнат през 2017 г., след като бъдат изпълнени сградите с договори от 2015 г. После с предимство ще се финансират големи и енергонеефективни сгради, строени по индустриален способ. Повечето панелни сгради имат „срок на годност“, затова въвеждането на мерки за енергийна ефективност и конструктивно укрепване при тях ще бъде приоритетно. Тенденцията е плавно да преминем от 100% финансиране към частично самоучастие на собствениците. Програмата бе създадена и стартирана за 3 месеца, но днес не просто набира скорост, а ще се превърне в дългосрочна визия, която ще промени българските градове.“

Доц. д-р Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Национално сдружение на общините в Република България:

„Общините са едни от най-големите собственици на сгради в страната. Те работят усилено да прилагат мерките за енергийна ефективност. Но това, което все още ни липсва, е фасилити мениджмънта – т.е. съвременният начин за управление на сградите. Необходимо е фокусът да се пренесе върху този тип мерки, които гарантират трайна във времето устойчивост. Една от мерките е да се гради капацитет на местно ниво. Категорична трябва да бъде подкрепата за постигане на енергиен клас А и така да се харчат парите, че разходите днес, да не са загубени утре. По-обезпокоителен е преходът от безплатно към платено. НСОРБ бе една от малкото организации, която възрази срещу стопроцентовия грант.

Гледайки към бъдещото развитие на програмата, най-важното е общините и експертите да реагират изпреварващо, за да не се изкривяват идеите в някаква различна от нуждите логика.“

Д-р арх. Здравко Генчев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“:

„През 1989 г. тогавашното строително министерство стартира реформата в областта на жилищната политика. Имаше криза и липсваше масово жилищно строителство. В края на 1992 г. на преден план излезе поддръжката и обновяването на сградите. Тогава се заговори за създаване на нов публичен жилищен сграден фонд и за асоцииране на собствениците. В началото на 2004 г. се появи една жилищна програма за обновяване. Тогава имаше изказвания на политици, че жилищна политика в България е неуместно да се прави, защото сградните фондове са частни. Първите пилотни проекти стартираха с помощта на Програмата на ООН за развитие. Тя даде тласък с високо съфинансиране, което впоследствие се увеличи на 100%.

Ако мислим стратегически, означава да заложим високи енергийни класове, защото те са по-изгодни икономически. Но тогава възниква проблемът – как да бъде направено това, когато липсва началната инвестиция. Разликата днес и преди 20 години е, че, ако тогава се говореше на експертно равнище за жилищна политика, сега този въпрос се поставя от политиците. Без политическа воля, добрите идеи на експертите няма как да бъдат подкрепени. Тук е нашата роля – ние, като професионалисти, да помогнем политическата воля да стъпи на солиден фундамент.“

Предложение на участниците в годишната конференция на „ЕкоЕнергия“

С презентациите, изнесени по време на годишната конференция на „ЕкоЕнергия“, можете да се запознаете тук...

Снимки и видеоматериали са публикувани във Фейсбук профила на „ЕкоЕнергия“ тук...

*Изказванията в статията са публикувани със съкращения и редакторска намеса.