Госпожо Христова, с какво са свързани предизвикателствата Ви като кмет и зам.-председател на общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“ през новия програмен период?

-  Политиките се случват тогава, когато намират бързо, ефективно и качествено приложение при хората. Естествен партньор в този процес трябва да бъдат общините. В новия период, който вече започва и ще премине под фокуса на стратегия 2020, има изключително важни ангажименти, свързани както с енергийна ефективност и отговорно отношение към ресурсите, така и ангажименти за приобщаващ растеж, устойчиво развитие и заетост. Всички тези компоненти в своята цялост могат единствено да носят ползи за местните общности. Енергийно ефективната политика и инициативите, които стоят зад нея, дават възможност за редица полезни ефекти. Те не биха могли да бъдат приоритетизирани, защото всеки от тях носи своята значимост. Освен възможността да обновим сградите и по този начин да подобрим топлинните им характеристики ние със сигурност ще преобразим градовете си. От друга страна, това е сериозна възможност за създаване на добра среда за развитие на малък и среден бизнес. Затова изключително важно е как държавната политика ще бъде разработена, така че да провокира местен потенциал и развитие на малките и средните фирми в съответните региони. Трябва хубаво да се помисли до каква степен политиката ще бъде деконцентрирана и децентрализирана. Трябва да се намери механизъм, по който местните икономически единици да могат да бъдат активни участници в реализирането на разнообразни по своя характер инициативи. Тук има голяма възможност за създаване на заетост, ако политиката за енергийна ефективност намери своето развитие както чрез външно финансиране, така и с други допълващи механизми, които могат да бъдат инициатива между местна власт, банкови институции, електроразпределителните дружества. Има различни модели, които могат да бъдат адаптирани към местните специфики и да се намерят тези формули, които няма да затрудняват и ще дадат решение на идентифицираните трудности. Може би трябва да се помисли за създаване на енергийно ефективни центрове, които да бъдат разположени във всеки областен град. Те могат да бъдат интегрирани във вече добре работещите областни информационни центрове. Според мен все още липсва фокусирана и добре координирана държавна политика, която да позволи на всички възможни инструменти да работят ефективно, за да могат гражданите и бизнесът да се ориентират. Годишната конференция на „ЕкоЕнергия“ е възможност за един обективен анализ на това какво успяхме да направим през последните седем години с всички положителни и отрицателни страни, да подходим далеч по-подготвени и по-знаещи за новия програмен период. Трябва да направим така, че да инвестираме доста по-интелигентно и отговорно.

През годините община Габрово успя да натрупа завиден опит и да създаде добър модел за инвестиции в енергийна ефективност. Каква е успешната формула за това?

- Община Габрово  многократно дава примери за иницииране и осъществяване на амбициозни проекти. До момента успяхме да внедрим енергоспестяващи мерки в 7 училища, 11 детски градини, една детска ясла, в сградата на Дома за възрастни с физически увреждания, в зала – „Възраждане“ – място за различни културни и социални мероприятия. Успяхме да изградим две нови къщи, приютили центровете за настаняване от семеен тип, при чието строителство също внедрихме иновативни технологии, свързани с енергийна ефективност. Енергийно ефективни мерки приложихме и при преустройството на част от бившия детски център в „Комплекс за интегрирани услуги за деца и семейства“. Построихме първата пасивна обществена сграда в България – ЦДГ „Слънце“. Ние не се ограничаваме само до стандартните минимални енергоспестяващи пакети, включващи изолация, подмяна на дограма и подобряване на характеристиките на покривните конструкции. Винаги се стремим да включваме иновативни елементи, които демонстрират отговорно отношение към ресурсите и водят до намаляване на разходите за енерго- и топлопотребление. Знаете, че първата сграда, която бе обновена по ОП „Регионално развитие“ – сградата на Математическата гимназия, има инсталирани слънчеви колектори, които затоплят водата на училищния басейн, който се ползва от всички деца на територията на община Габрово. Успешната формула е сбор от новаторство, постоянство и габровска предприемчивост в действие. Категорично сме една от водещите общини в България по отношение на прилагане на политики за енергийна ефективност и можем да се похвалим с традиции в тази област. Ще илюстрирам това с малко история: Община Габрово е учредител на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“ през 1997 г. Бяхме определени за демонстрационна зона по проект „Намаляване на емисиите на парниковите газове чрез енергийна ефективност“, финансиран от ГЕФ и ПРООН в периода 1999 - 2004 г. Ние сме пилотна община по проекта „Знания и умения за насърчаване на енергийната ефективност в сградите“ и по проект „Управление на енергията в общините – МОДЕЛ“. Провеждаме общински дни на интелигентната енергия. Заедно с „ЕкоЕнергия“ и „ЕнЕфект“ участваме в 4 проекта, финансирани по програма „Интелигентна енергия – Европа“. Подкрепихме и Споразумението на европейските кметове за местна устойчива енергия, чиято цел е да бъдат постигнати и дори надминати целите на Европейския съюз за намаляване на вредните емисии на въглероден двуокис с поне 20% до 2020 г. Предстои ни сключване на договор за инвентаризация на парниковите газове на територията на община Габрово за периода 2008 - 2013 г., резултатите от която ще помогнат при изготвянето на план за действие за устойчива енергия, който трябва да бъде готов до края на септември предвид ангажираността ни към Споразумението.

В областта на енергийната ефективност какво още предстои през тази година?

- Насочваме усилия не само към публични сгради. Това, което ще започне през тази година, като изпълнение, е един изключително важен за община Габрово проект, който още през 2012 г. беше одобрен за финансиране от Международен фонд „Козлодуй“ със 100 % безвъзмездна финансова помощ. Проектът е за модернизиране на уличното осветление в община Габрово и обхваща системата на уличното осветление във всички 128 селища (без две села) на територията на общината. Общият брой на съществуващите осветителни тела в споменатите населени места е 3 651. Всички те ще бъдат подменени с по-икономични светодиодни светлинни източници и ще се въведе система за дистанционно управление чрез GPRS, която прецизно ще регулира времето на светене и ще се избягва преразходът на електрическа енергия. С реализацията на проекта, чиято стойност е почти 1.1 млн. лв, община Габрово ще реализира икономия, която надхвърля 250 хил. лв. годишно.

На какъв етап е сертифицирането на детска градина „Слънце“ като първата пасивна публична сграда?

- Нашата нискоенергийна детска градина вече е сертифицирана, което я превръща в първата в България сертифицирана публична сграда, проектирана и изпълнена по пасивен стандарт. Предстои обектът да бъде въведен в експлоатация. Новата детска градина е не само добро пространство за децата, но и модел, който демонстрира най-новите решения в сферата на енергийната ефективност. Надявам се след септември, когато планираме заведението да приеме своите малки обитатели, да отчетем добри показатели, доказващи ефективността и устойчивостта на подобни решения. За сравнение ще посоча, че една пасивна сграда спрямо конвенционална такава не е много по-скъпа. Разликата в цената е между 5 и 15%. Ако трябва да изчислим ползите, които във времето този подход носи, със сигурност ще се опитаме да направим така, че подобни инвестиции да използват такива технологии.

Преди време обявихте, че две училища в Габрово ще бъдат превърнати в нискоенергийни по стандарта пасивна сграда. Докъде стигна подготовката на проекта за реализацията на тази амбициозна задача?

- В областта на енергийната ефективност се стремим оптимално да използваме възможностите на европейското финансиране. Продължаваме в посоката Габрово отново да се опита да бъде пилотна община и модел. Две училища са включени в проект на „ЕнЕфект“, с който енергийните обследвания ще предвидят подобни мерки. Училище „Св. Св. Кирил и Методий“, училище „Цанко Дюстабанов“, бившата прогимназия „Радион Умников“, която ще се превърне в общински център за работа с деца, и Домът на културата „Емануил Манолов“ са включени в проект по ОП „Регионално развитие“ – „Техническа помощ за подготовка на община Габрово за следващия програмен период 2014 – 2020“. По него ще бъдат разработени инвестиционни проекти за следващо финансиране от оперативната програма за регионално развитие. Имаме амбицията двете училища, чиито работни проекти трябва да бъдат готови до края на годината, да се превърнат в пасивни сгради. С отваряне на първите мерки по новата програма „Региони в растеж“ се надявам проектите да получат своето финансиране. Убедена съм, че това е изключително добро и устойчиво решение, което ще предопредели политиката, която вярвам ще можем да продължим. Ще се фокусираме върху всички публични сгради, които да включват мерки, водещи до ефективно разходване на ресурсите и до използване на материали, превръщащи сградите в „пасивни“ или нискоенергийни. В интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Габрово обновяването на публичните сгради с образователен, социален, културен характер е приоритет.

Източник: Силвия Златкова

В. „Строителство градът“, брой 11/17.03.2014