„Народният съд” в България се провежда в края на 1944 и началото на 1945 г., по време на Втората световна война. Той е временна съдебно-политическа институция и основен инструмент на новата отечественофронтовска власт за разправа с всички, които са осъществявали и подкрепяли политическото управление на България до 9 септември 1944 г. Провежда се формално по Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (ДВ, бр. 219 от 6 окт. 1944 г.). Извършва се по инициатива и под ръководството на БРП (комунисти), като се използва формата на Отечествения фронт, в условията на окупация от Червената армия.
В Габрово разглеждането на делата започва на 19 февруари 1945 г. Според закона, обвиняемите могат да си вземат защитници, но това е почти невъзможно. Докторът по право Петър Цоков, който е защитник на подсъдими по „народния съд” в Габрово си спомня, че Адвокатският съвет нарежда кой кого да защитава, без адвокатите или подсъдимите да имат право на избор. Защитниците са служебно назначени и така да се каже “про форма”.
Заседанията се провеждат в Народния (Градския) театър. Подсъдимите са 116 души, от които отсъстващи са 41. На 10 март 1945 г. е произнесена присъда срещу 104 души. Сред тях са 37 смъртни присъди, с големи глоби, лишаване от граждански права и пълна конфискация на целия им имот. Двадесет от осъдените са неприсъстващи. Десет души са осъдени на доживотен затвор, по петнадесет години строг тъмничен затвор получават 15 души, на 10 години строг тъмничен затвор - 2 души, на 5 години затвор – 11 души, на две години затвор – 10 души, на 1 година затвор условно – 9 души. Четирима души са осъдени посмъртно с пълна конфискация на имота. Шестима души са оправдани и признати за невинни.
Aвтор: Иван Постомпиров
За повече информация посетете сайта на РИМ - Габрово http://h-museum-gabrovo.bg/?p=7476